— Лейди Америка — поклони ми се той. — Ще позволите ли да ви поканя на танц?
Гласът му звучеше ведро, топло и лесно прихванах от ентусиазма му. Без да се замислям, поех предложената ми ръка.
— Разбира се, сър — отвърнах. — Редно е да ви предупредя обаче — не ме бива особено.
— Няма нищо. Ще танцуваме бавно. — Усмивката му беше толкова приветлива, че бързо забравих бездарността си и с радост го последвах до дансинга.
Танцът беше енергичен и много подхождаше на настроението му. Той не млъкна през цялото време, а аз едва смогвах на темпото. И това ми било бавно танцуване…
— Май сте се възстановили напълно след сблъсъка с мен — пошегува се Удуърк.
— Жалко, че не ми нанесохте никаква щета — отвърнах аз в същия дух. — Ако бях с шина, поне нямаше да вземам участие в танците.
Той се засмя.
— Приятно ми е да се уверя, че сте толкова забавна, колкото всички ви представят. А и любимка на принца според слуховете. — Прозвуча така, сякаш изтъкваше всеизвестен факт.
— За второто не мога да гарантирам. — Донякъде ми беше втръснало да слушам подобни изказвания. От друга страна обаче, копнеех все още да е така.
През рамото на страж Удуърк видях, че Аспен танцува със Селест. Гърдите ми се свиха при тази гледка.
— Оставам с впечатлението, че се разбирате с почти всички. Някой разправяше, че при последното бунтовническо нападение сте отвели прислужничките си в кралското скривалище. Вярно ли е? — Звучеше изумен. Бях реагирала съвсем инстинктивно, защитавайки скъпите ми момичета, но явно всички останали намираха постъпката ми за дръзка или чудновата.
— Не можех да ги оставя на произвола на съдбата — обясних аз.
Той поклати глава с уважение.
— Вие сте една истинска дама, госпожице.
— Благодаря — изчервих се аз.
След края на песента вече се задъхвах, затова седнах на една от масите, разпръснати из салона. Пийвах портокалов пунш и си веех със салфетка, докато гледах другите танцьори. Този път Максън партнираше на Елиз. Двамата се въртяха в широки кръгове с усмивки на лицата. Това беше вторият му танц с Елиз, а още не бях получила нито една покана.
Доста време издирвах Аспен, понеже много от мъжете на дансинга носеха униформи, но в крайна сметка го открих в един от ъглите със Селест. Пред очите ми му намигна със съблазнителна усмивчица на устните си.
За каква се имаше тази? Скочих с намерението да я спра, но още преди да направя първата си крачка, осъзнах какво би означавало това за двама ни с Аспен. Върнах се на стола си и отпих глътка пунш. В края на песента обаче се придвижих достатъчно близо до Аспен, че да се престраши да ме покани на танц.
Така и стори, което беше добре, понеже не знаех колко търпение щях да проявя.
— Какво се случва тук, за бога? — попитах дискретно, ала с осезаемо количество гняв в гласа си.
— За какво говориш?
— Селест те опипваше от глава до пети!
— Някой май ревнува — прошушна напевно в ухото ми той.
— О, я да млъкваш! Просто не u е позволено да се държи така, нарушава правилата! — Озърнах се наоколо, за да се уверя, че никой, най-вече родителите ми, не наблюдава задушевния ни диалог. Майка ми си бърбореше с майката на Натали. Татко го нямаше никъде.
— Точно ти ли го казваш? — врътна закачливо очи Аспен. — Щом не сме заедно, нямаш право да ограничаваш контактите ми.
— Изобщо не става дума за това — нацупих се аз.
— За какво тогава? — прошепна той. — Не знам дали трябва да те стискам здраво, или да те пусна. — Поклати глава. — Не искам да се предавам, но ако надеждите ми са напразни, най-добре ми кажи още сега.
Личеше си колко усилия полага, за да запази изражението си спокойно; в гласа му се долавяше искрена тъга. Аз също страдах. Мисълта за окончателна раздяла пронизваше гърдите ми като нож.
Въздъхнах, решена да му споделя.
— Избягва ме. Напоследък е толкова зает да се среща с другите момичета, че за мен остава само едното „здрасти". Явно съм си въобразявала, че ме харесва.
Той прекъсна танца ни за момент, очевидно стъписан от чутото. Побърза да се върне в крачка, а погледът му за кратко се задържа върху лицето ми.
— Нямах представа, че така стоят нещата — отбеляза внимателно. — Знаеш, че искам да си моя, но не и да те виждам наранена.
— Благодаря — свих рамене аз. — По-скоро се чувствам глупава.
Аспен ме придърпа леко към себе си, спазвайки почтено разстояние, макар и против волята си.
— Повярвай ми, Мер, глупав е мъжът, който пропуска шанса си да бъде с теб.
— Ти пропусна своя — напомних му аз.
— Така стигнах до това заключение — отвърна той с усмивка. Радвах се, че вече е склонен да подходи шеговито към този въпрос.
Погледнах над рамото на Аспен и видях, че Максън танцува с Крис. Отново. Дори веднъж ли нямаше да ме уважи?
Аспен се приведе към ухото ми.
— Знаеш ли за какво ми напомня този танц?
— Кажи.
— За партито по случай шестнайсетия рожден ден на Фърн Тали.
