Извеждаха страж Удуърк, овързан с вериги. Долната му устна кървеше, а дрехите му бяха толкова мръсни, че изглеждаше като че ли цяла нощ се бе търкалял в калта. Зад него също окована водеха и Марли, тя още бе облечена в разкошния си костюм на ангел, но крилата липсваха, а той целият бе покрит с мръсотия. Превитите u рамене бяха загърнати с мъжко сако, а очите u примижаха срещу слънцето. Огледа се из многолюдната публика и погледите ни се срещнаха за част от секундата, преди стражите да я издърпат напред. Очите u пак зашариха из тълпата, а аз знаех кого търсеше. От лявата ми страна родителите u я гледаха, силно вкопчени един в друг. Съвсем видимо бяха рухнали не на себе си, сякаш сърцата им бяха престанали да бият.
Върнах погледа си към Марли и страж Удуърк. По лицата им се четеше ясна тревога и въпреки това крачеха с известна гордост. Само веднъж когато Марли се препъна в полите на роклята си, тази маска се пропука. Под нея дебнеше истински страх.
Не. Не, не, не, не, не.
Докато ги качваха на сцената, маскиран мъж подхвана речта си. Тълпата се смълча. Очевидно това — каквото и да представляваше — се бе случвало и преди, затова народът знаеше какво се очаква от него. Само че аз не знаех; тялото ми залитна напред, а стомахът ми се надигна. Слава богу, не бях хапвала нищичко.
— Марли Теймс — извиси глас човекът, — една от избраниците, Дъщеря на Илеа, бе заловена миналата нощ в интимна близост с този мъж, Картър Удуърк, доверен член на Кралската стража.
От тона на глашатая струеше неуместна доза самонадеяност, сякаш известяваше на всеослушание лечебното средство за някоя смъртоносна болест. Публиката отново освирка неодобрително обвиненията му.
— Госпожица Теймс е нарушила клетвата си за преданост към принц Максън! А чрез обвързаността си с госпожица Теймс господин Удуърк в общи линии е посегнал на кралска собственост! Тези провинения се окачествяват като измяна спрямо кралското семейство! — Глашатаят дереше гърло, заставяйки тълпата да приеме твърденията му. Накрая така и стана.
Но как им даваше сърце? Нима не познаваха Марли? Милата, чаровна, доверчива, всеотдайна Марли? Може и да беше допуснала грешка, но нима заслужаваше толкова омраза?
Друг маскиран мъж пристягаше Картър към А-образната рамка, карайки го да застане с широко отворени крака и ръце, опънати надолу по двете страни на съоръжението. Преметна подплатени каиши през кръста и краката му и ги закопча така стегнато, че дори от моето място си личеше колко мъчително е за провинилия се страж. Принудиха Марли да коленичи пред големия дървен блок и един мъж дръпна сакото от гърба u. Стегнаха китките u в двата странични каиша с дланите нагоре.
Приятелката ми плачеше.
— Такова престъпление е наказуемо със смърт! Но в безкрайното си милосърдие принц Максън ще пощади живота на двамата изменници. Да живее принцът!
Публиката заскандира след него. Ако бях с разсъдъка си, щях да се досетя, че и аз трябваше да прославям името на принца заедно с останалите, или поне да аплодирам. Това правеха другите момичета и родителите ни, колкото и слисани да бяха. Но моето внимание беше другаде. Очите ми виждаха единствено лицата на Марли и Картър.
Умишлено ни бяха настанили на най-предния ред, за да ни демонстрират какво ни очакваше, ако си позволяхме такава безразсъдна волност, но поне от мястото си на около пет метра от платформата виждах и чувах всичко, което ме засягаше.
Марли не откъсваше очи от Картър, а той отвръщаше на погледа и, протягайки шия, за да я съзре. Страхът беше осезаем по лицето и, но там имаше и нещо друго, сякаш правеше всичко по силите си да го увери, че не съжаляваше за нищо.
— Обичам те, Марли — провикна се той към нея. Гласът му беше едва доловим в шумотевицата, но все пак се чу. — Ще го преодолеем заедно. Всичко ще е наред, обещавам ти.
Скована от страх, Марли не смогна да промълви и дума, но му кимна в отговор. В онзи момент виждах единствено колко красива беше. Златистата и коса беше в безпорядък, роклята и приличаше на парцал и явно бе загубила обувките си, но, бог ми е свидетел, въпреки всичко тя искреше.
— Марли Теймс и Картър Удуърк, за наказание ви се отнема кастовата принадлежност. Вече сте от утайката на населението. И двамата сте Осмици!
Зрителите избухнаха в радостни викове, което ми се стори нередно. Нима сред тях нямаше Осмици, разгневени от подобно обръщение?
— И за да си платите за срама и болката, които причинихте на Негово Височество, публично ще понесете по петнайсет удара със сопа. Нека белезите ви напомнят за множеството ви грехове!
Сопа ли? Какво значеше това?
Получих отговор само секунда по-късно. Двамата маскирани, които бяха довели Картър и Марли, извадиха по една дълга пръчка от кофа с вода. Размахаха ги няколко пъти за проба, а аз ги чух как свистят, прорязвайки въздуха. Зрителите аплодираха загрявката им със същото онова френетично обожание, което бяха вложили в овациите за избраниците.
До няколко секунди гърбът на Картър щеше да претърпи унизителен побой, а милите ръчички на Марли…
— Не! — изкрещях. — Не!
