— Просто исках да те поздравя и да питам как си.
— Добре съм — изстрелях набързо отговора си. Чувствах се доста неловко.
А — очевидно неудовлетворен отвърна той, — радвам се.
Вероятно се бе надявал на по-изчерпателен отговор заради последното си словоизлияние, но още не бях готова за този разговор. Той ми се поклони и отиде при един от другите стражи, който го прегърна като брат. Запитах се дали службата не му носеше чувство за сплотеност, каквото и аз самата намирах в Избора.
След малко Марли и Елиз ме откриха и ме завлякоха на дансинга. Докато залитах насам-натам, стараейки се да не блъсна някого, забелязах, че Аспен говори с майка ми и Мей недалеч от нас. Мама прокара длан по ръкава на Аспен, като да го изпъне, а до нея Мей направо сияеше. Най-вероятно го хвалеха колко спретнат изглежда в униформата си и колко би се гордяла майка му, ако можеше да го види. Той им се усмихваше видимо трогнат. Двамата с Аспен бяхме рядко явление — Петица и Шестица, попаднали директно от еднообразието на бедняшкия бит сред разкоша на двореца. Изборът се бе оказал толкова преломен момент в живота ми, че понякога забравях да изпитвам радост от случващото се.
С няколко от момичетата и стражите потанцувахме в кръг, докато музиката не утихна и не се чу гласът на водещия.
— Дами от Избора, господа от стражата, приятели и близки на кралското семейство, моля, посрещнете крал Кларксън, кралица Амбърли и принц Максън Шрийв!
Оркестърът отривисто засвири и всички приветствахме домакините с реверанси и поклони. Очевидно кралят се беше дегизирал като крал, само че на друга страна. Не можах да разпозная коя. Роклята на кралицата беше в толкова тъмносин цвят, че изглеждаше почти черна, и беше обсипана с блещукащи скъпоценни камъчета. Приличаше на нощното небе. На техния фон Максън изглеждаше почти комично в пиратския си костюм. Панталоните му бяха прокъсани на места, а над тях носеше свободна риза с елек и шарена кърпа на косата си. За още по-ефектен вид не се беше бръснал ден-два и долната част на лицето му беше покрита с тъмнорусолява четина, чиято форма ми напомняше широка усмивка.
Водещият ни помоли да освободим денсинга, за да изпълнят кралят и кралицата първият си танц заедно. Максън стоеше отстрани до Крис и Натали и ги разсмиваше, шушукайки нещо ту на едната, ту на другата. След известно време тръгна на обиколка из салона. Не знаех дали търсеше мен, или не, но при всички случаи не исках да ме хване как го зяпам. Затова поразперих роклята си и насочих вниманието си към родителите му. Двамата изглеждаха истински щастливи заедно.
Замислих се за Избора, както и за целия фарс около него, но изходът говореше сам за себе си. Крал Кларксън и кралица Амбърли бяха родени един за друг. Той правеше впечатление на суров човек, а тя го умиротворяваше с кротката си природа. Кралицата беше предразполагащ слушател, а съпругът u като че ли винаги имаше какво да каже. Макар и всичко това да изглеждаше остаряло и нередно, явно все пак сработваше.
Дали и те двамата се бяха отчуждавали един от друг по време на предишния Избор, подобно на нас с Максън? Защо принцът дори не беше направил опит да се срещне с мен покрай всичките си ангажименти с другите момичета? Може би именно по този въпрос бе разговарял с баща ми — обяснил му беше защо ще се наложи да ме отпрати от двореца. Вродената му учтивост несъмнено би го подтикнала да постъпи така.
Плъзнах поглед из тълпата, за да открия Аспен. Междувременно видях, че баща ми най-накрая се беше появил и двамата с мама стояха хванати под ръка в отсрещния край на залата. Мей беше намерила Марли и се беше намърдала пред нея. Марли я прегръщаше през гърдите със сестринска нежност, а белите им рокли блестяха под светлините. Изобщо не ме изненадваше, че се бяха сближили толкова за по-малко от ден. Въздъхнах. Къде се губеше Аспен?
Правейки последен опит да го открия, надникнах и зад гърба си. Намерих го до рамото ми, стоящ както винаги на една ръка разстояние от мен. Когато погледите ни се срещнаха, той ми намигна и духът ми веднага се оживи.
След като кралят и кралицата завършиха танца си, всички се стекохме на дансинга. Стражите се разпръснаха и лесно си намериха партньорки. Максън не беше мръднал от мястото си при Крис и Натали. Надявах се да ме покани на танц. Определено нямах желание аз да го каня.
Събрах кураж, позагладих роклята си и тръгнах в негова посока. Реших поне да му предоставя възможност да ме покани. Прекосих дансинга с идеята да се натрапя на разговора им. Тъкмо когато ги доближих достатъчно за целта, Максън се обърна към Натали и я попита:
— Ще танцувате ли с мен?
Тя се засмя и килна русата си глава на една страна, сякаш отговорът беше повече от очевиден, а аз ги подминах, заковала поглед в масичката с шоколадови бонбони, уж натам бях тръгнала. Похапнах от апетитните сладкиши с гръб към салона, надявайки се никой да не види колко червени бяха бузите ми.
След около шест песни страж Удуърк изникна до мен. И той като Аспен беше избрал да се яви по униформа.
