Думите u не прозвучаха като кралско порицание. Прозвучаха като майчински укор. А това влошаваше нещата хилядократно. Сякаш кралицата се чувстваше отговорна за мен, а аз предавах доверието u.
Сведох глава. За пръв път изпитвах истински угризения заради постъпката си.
Тя протегна ръка и я сложи върху коляното ми. Аз вдигнах поглед към лицето u, слисана от непринудения жест.
— Въпреки всичко — продължи тя шепнешком — се радвам, че го сторихте. — И ми се усмихна.
— Беше най-добрата ми приятелка.
— Вече не е тук, но приятелството ви не е свършило, мила. — Кралица Амбърли потупа ласкаво крака ми.
Точно от това бях имала нужда: от майчина нежност.
Сълзи започнаха да парят по ъгълчетата на очите ми.
— Не знам как да постъпя — прошепнах аз. За малко да излея всичката си мъка, но съзнавах, че останалите момичета ме наблюдават.
— Обещах си да не заемам страна — заяви тя и въздъхна. — Но дори да бях склонна, едва ли би имало какво да ви кажа.
Права беше. Нима думите можеха да смекчат случилото се?
Кралицата се приведе към мен и заговори с грижовен глас:
— И все пак не му се сърдете много.
Знаех, че го казваше най-добронамерено, но нямах никакво желание да обсъждам сина и. Кимнах и станах от стола. Тя ми се усмихна приветливо и показа с жест, че съм свободна, а аз се запътих към масата на Елиз и Крис.
— Как си? — попита състрадателно Елиз.
— Добре. Просто се тревожа за Марли.
— Поне двамата са заедно. Всичко ще е наред, ако са един до друг — коментира Крис.
— Откъде знаеш, че Марли и Картър са заедно?
— Максън ми каза — отвърна тя, сякаш информацията беше всеобщо достояние.
— А! — казах аз огорчено.
— Не мога да повярвам, че точно на теб не е разкрил. Двете с Марли бяхте толкова близки. Пък и нали си му любимка? — отбеляза тя.
Погледнах към Крис, после и към Елиз. И двете имаха загрижени изражения, но по лицата им се четеше и следа от облекчение.
Селест се изкикоти.
— Очевидно вече не е — измънка под носа си, без дори да благоволи да вдигне поглед от списанието. Явно в нейните очи провалът ми беше неминуем.
Реших да върна разговора ни към Марли.
— Все още не мога да повярвам, че Максън ги подложи на такова нещо. Обезпокоително беше да го гледам толкова спокоен.
— Но тя наистина е постъпила нередно — обяви Натали. Тонът u далеч не беше осъдителен, а просто смирен, сякаш следваше нечии нареждания.
— Можеше да поръча екзекуцията им — обади се Елиз. — По този случай законът е на негова страна. Вместо това прояви милост.
— Милост? — изсумтях аз. — Наричаш публичното съдиране на нечия кожа проява на милост?
— Да, предвид обстоятелствата — продължи тя. — Убедена съм, че ако попитаме Марли, и тя самата би избрала бой с пръчка вместо смърт.
— Елиз има право — съгласи се Крис. — И аз смятам, че наказанието беше абсолютно потресаващо, но бих предпочела него пред смъртна присъда.
— Моля ти се — откликнах с ирония аз, неспособна да стърпя гнева си. — Ти си Тройка. Всички знаят, че баща ти е изтъкнат професор и си прекарала целия си живот в библиотеки и пълно удобство. Не би понесла такъв побой, да не говорим за живота на Осмица след това. По-скоро би се молила за екзекуция.
Крис се взираше в мен кръвнишки.
— Не си въобразявай, че имаш някаква представа какво съм и какво не съм способна да понеса. Да не си мислиш, че като си Петица, си единствената изстрадала?
— Не, но съм сигурна, че съм преживяла много по-лоши неща от теб — заявих, извисявайки яростно глас. — А дори аз не бих могла да понеса онова, което сполетя Марли. Просто казвам, че едва ли би се справила по-добре.
— По-смела съм, отколкото предполагаш, Америка. Нямаш и понятие колко съм пожертвала през годините. А допусна ли грешка, изтърпявам последствията.
— И кой е казал, че трябва да има последствия? — поставих u въпроса си аз. — Максън все повтаря колко много му коствал Изборът, колко трудно му било да вземе решение, докато накрая една от нас не се влюбва в друг. Не трябва ли да u е благодарен, задето улеснява преценката му?
Натали, видимо притеснена, направи опит да смени темата.
— Няма да повярвате какво научих вчера!
— Но законът… — отне u думата Крис.
— Америка има право — побърза да се намеси Елиз и редът на диалога ни рухна.
Започнахме да се надвикваме една друга, всяка решена да изкаже мнение, да се обоснове защо смята случилото се за редно или нередно. Впускахме се в разногласие за пръв път, но го бях очаквала още от самото начало. Нямаше начин толкова момичета, събрани на едно място, изправени една срещу друга в съревнование, да не се скарат в крайна сметка.
Докато ние спорехме, Селест измърмори с отнесен глас, наведена в списанието си:
— Получи си заслуженото. Уличница.
Последвалата тишина беше не по-малко напрегната от скандала ни.
Селест погледна през рамо точно навреме, за да ме види как u връхлитам. Изпищя, като се стоварих отгоре u, засилвайки и двете ни към близката масичка за кафе. Чух как нещо се разби на пода, вероятно някоя чаена чаша.
