По време на скока си бях затворила очите, а като ги отворих, Селест вече беше под мен и се мъчеше да хване китката ми. Изтръгнах дясната си ръка и с всички сили я зашлевих през лицето. Дланта ми буквално се запали, но си струваше да чуя удовлетворяващото плясване при сблъсъка с бузата u.
Селест моментално изпищя и започна да ме драска. За пръв път съжалявах, че не пусках ноктите си дълги като тези на останалите момичета. Успя да ме одере на няколко места по ръката, което послужи единствено да ме разяри още повече и u спечели още една плесница. Този път цепнах устната u. В отговор на болката пръстите u зашариха по пода, напипаха чинийката от чаената u чаша и Селест я разби в главата ми.
Ударът ме отдалечи от нея и опитах отново да я докопам, но околните вече ни разтърваваха. Погълната от гняв, не бях забелязала, че някой е извикал стражите. Налетях и на един от тях. Омръзнало ми беше да ме теглят насам-натам.
— Видяхте ли какво ми причини? — проплака Селест.
— Затваряй си устата! — изпищях аз. — Да не си продумала и думичка за Марли!
— Тя е побъркана! Не я ли чувате? Видяхте ли какво направи?
— Пуснете ме! — изкрещях, борейки се със стража.
— Ти си пълна психопатка! Веднага ще кажа на Максън. Можеш да се сбогуваш с двореца! — заплаши ме тя.
— Никой няма да говори с Максън точно сега — заяви строго кралицата. Погледна Селест в очите, а после и мен. Разочарованието u беше явно. Аз склоних глава. — И двете отивате директно в болничното крило.
Болничното крило представляваше дълъг, изрядно чист коридор с легла покрай стените. В горната част на всяко висеше завеса, която можеше да се дръпне за уединение на пациента. Из цялото помещение бяха разпръснати шкафове с медицински средства.
Предвидливо настаниха двете ни със Селест в противоположните краища на крилото — нея в близост до вратата, а мен в дъното до прозореца. Още с лягането съперничката ми беше дръпнала завесата около леглото си, за да не ме вижда. Напълно я разбирах. По лицето ми в действителност играеше доста самодоволно изражение. Дори не направих гримаса, докато сестрата обработваше нараненото място над челото ми, където ме беше ударила Селест.
— А сега задръжте леда тук, за да спадне подутината — посъветва ме тя.
— Благодаря — отвърнах u аз.
Сестрата хвърли по един бърз поглед в двете посоки, вероятно за да се увери, че никой не ни подслушва.
— Браво на вас — изшушука после. — Почти всички нямахме търпение да се случи нещо подобно.
— Сериозно? — удивих се аз шепнешком. Май трябваше да поскрия усмивката си.
— Дори не мога да изброя всички ужасяващи истории за онази госпожица, на които съм се наслушала — заяви, кимвайки към закритото легло на Селест.
— Какви ужасяващи истории?
— Ами например, че е провокирала момичето, което я удари.
— Ана? Откъде знаеш?
— Максън е добър човек — отбеляза тя простичко. — Погрижи се да я прегледаме, преди да я изпрати вкъщи. Тя ни разказа какво u е наговорила Селест за родителите u. Беше толкова гнусно, че дори не мога да го повторя. — По лицето u се изписа отвращение.
— Бедничката Ана. Подозирах, че е имало нещо такова.
— Друго момиче пък дойде с окървавени стъпала, след като някой сипал натрошено стъкло в обувките u през нощта. Не можем да докажем, че е била Селест, но кой друг би постъпил така подло?
— Не бях чувала за подобно нещо — потресох се аз.
— Тревожеше се, че състоянието u може да се влоши. Явно е решила да държи езика зад зъбите си. Освен това Селест бие прислужничките си. Само с голи ръце, но от време на време идват за лед.
— Не! — Всички прислужнички, които познавах, бяха добродушни момичета. Не можех да си представя, че някоя от тях би се провинила толкова, че да си заслужи удара, камо ли редовен побой.
— Е, достатъчно е да кажа, че из целия дворец вече се говори за лудориите ви. Носи ви се слава на същинска героиня — обяви сестрата и ми намигна.
Изобщо не се чувствах като героиня.
— Чакай малко — подскочих аз. — Казахте, че Максън накарал Ана да се прегледа тук, преди да я отпрати от двореца?
— Точно така, госпожице. Настоява всички да сте в идеално здраве.
— Ами Марли? И нея ли е изпратил тук? В какво състояние беше на тръгване от тук?
Но преди сестрата да е успяла да ми отговори, киселият глас на Селест проряза въздуха в стаята.
— Максън, миличък! — развика се тя, като го видя да влиза през вратата.
Докато се отправяше към леглото u, погледите ни се срещнаха за миг. Сестрата си тръгна и ме остави сама, без да задоволи болезненото ми любопитство по адрес на Марли.
Хленчещият гласец на Селест беше толкова дразнещ, че едва го понасях. Максън изказа сдържано съчувствието си и промърмори няколко утешителни думи на горкичката потърпевша, после се измъкна най-тактично. Заобиколи завесата край леглото u и съсредоточи погледа си върху мен, крачейки изнурено към моята част на крилото.
— Имаш късмет, че баща ми беше изгонил камерите от двореца, в противен случай щеше прескъпо да платиш за действията си. — Прокара пръсти през косата си видимо вбесен. — Как да те измъкна от това положение, Америка?
