Как баща ми съумяваше винаги да намери подходящите думи? Дори ми се искаше някой да ги изпише със звездите. Трябваха ми големи и ярки и нависоко, така че да ги виждам, когато в сърцето ми се спуснеше мрак. Обичам те, Америка. И толкова много се гордея с теб.
Предложиха на момичетата от Елита възможност за закуска по стаите и аз се възползвах. Все още нямах психическата готовност да се виждам с Максън. Следобед се почувствах малко по-уравновесена и реших да сляза до Дамския салон за малко. Ако не друго, там поне имаше телевизор, а аз се нуждаех да се поразсея.
Момичетата като че ли се учудиха да ме видят, което можеше да се очаква. Имах навика да се уединявам, а по-подходящ момент за това не беше изниквал дотогава. Селест се излежаваше на един от диваните, прелиствайки списание. В Илеа не се издаваха вестници, както бях чувала, че правели в други страни. Ние си имахме Илейски осведомителен бюлетин. Списанията бяха най-близкото нещо до печатни новини, с което разполагахме, а хора като мен не можеха да си ги позволят. На Селест обаче винаги u се намираше по едно, а незнайно защо — точно онзи ден този факт ме подразни.
Крис и Елиз седяха на една маса, пиеха чай и си приказваха, а Натали стоеше в дъното на стаята, вперила поглед през прозореца.
— Я виж ти — каза Селест сякаш на въздуха. — Ето още една от рекламите ми.
Селест беше фотомодел. Мисълта, че разглеждаше снимки на самата себе си,
ме подразни още повече.
— Лейди Америка? — извика ме нечий глас. Като се обърнах, видях кралицата да седи в ъгъла, заобиколена от прислужничките си. Май бродираше.
Направих реверанс, а тя ми махна да се присъединя към нея. Стомахът ми се преобърна, като се сетих за вчерашното си поведение. Не бях имала никакво намерение да я засегна, ала внезапно ме сполетя тревогата, че тъкмо това бях сторила. Усещах погледите на другите момичета върху себе си. Обикновено кралицата разговаряше с всички ни заедно и много рядко общуваше с някоя от нас насаме.
Като я наближих, направих още един реверанс.
— Ваше Величество.
— Заповядайте, лейди Америка, седнете — покани ме любезно тя, сочейки празния стол срещу нейния.
Подчиних се скована от притеснение.
— Доста се разбунтувахте вчера — коментира тя.
— Да, Ваше Височество — преглътнах сухо аз.
— Почти я стигнахте, ако не се лъжа?
С усилие сподавих мъката си.
— Да, Ваше Височество.
Тя въздъхна.
— Подобно поведение не приляга на една дама. За щастие, телевизионните камери бяха твърде ангажирани със случващото се на сцената, за да заснемат изблика ви. Въпреки това не ви отива да проявявате такова непокорство.
