После внезапно осъзнах, че нямах ни най-малка представа какво щеше да загуби Илеа, ако загубехме войната.
— Ако ми подсигурите телефон, ще говоря с родителите си — обеща тя.
Максън кимна и целуна ръката u, после отиде при Крис.
Тя моментално преплете пръсти в неговите.
— Ще си изложен ли на опасност? — попита го тихо с разтреперан глас.
— Не знам. При последното ни посещение в Нова Азия ситуацията далеч не беше толкова напрегната. Този път не мога да заявя нищо със сигурност. — Говореше u с толкова нежен глас, сякаш бяха сами в залата. Крис вдигна поглед към тавана и въздъхна, а в този кратък момент Максън надникна към мен. Аз веднага извърнах очи.
— Моля те, пази се — прошепна му тя. По едната u буза се търкулна сълза.
— Разбира се, скъпа. — Максън u отдаде чест с престорена тържественост, разсмивайки я. После я целуна по бузата и приближи устни до ухото u. — Моля те, постарай се да занимаваш майка ми. Много се тревожи.
Той се отдръпна, за да я погледне в очите, а Крис кимна веднъж и пусна ръцете му. В момента, в който пръстите им се откъснаха, по тялото u видимо пробяга трепет. Ръцете на Максън също потръпнаха, сякаш се канеше да я прегърне, но после отстъпи назад и тръгна в моя посока.
Като че ли думите му от миналата седмица не бяха достатъчни, а сега ми поднасяше и веществено доказателство за близостта им. Ако съдех по видяното, помежду им имаше нещо много истинско и сантиментално. Един поглед към Крис, заровила лице в дланите си, беше достатъчно свидетелство за чувствата u към него. Или просто беше невероятна актриса.
Опитах да направя сравнение между начина, по който гледаше мен, и онзи, по който бе гледал Крис. Изражението му същото ли беше? Или имаше по-малко топлота в него?
— Постарай се да не се забъркваш в неприятности, докато отсъствам, става ли? — подразни ме той.
С Крис не се беше пошегувал. Дали това не говореше за нещо?
Аз вдигнах дясната си ръка.
— Заклевам се да спазвам поведение.
Той се изкиска.
— Отлично. Поне тази грижа ще падне от плещите ми.
— Ами ние в двореца? Имаме ли и ние повод за тревоги?
Максън поклати глава.
— Предполагам, че ще успеем да загладим отношенията си. Татко е много умел дипломат…
— Понякога си голям глупчо — прекъснах го аз, а той сбърчи чело озадачен. — Говорех за теб. Имаме ли повод да се тревожим за теб?
Тогава лицето му придоби изключително сериозно изражение, което само задълбочи страховете ми.
— Кацаме и излитаме. Стига да ни допуснат до земята… — Максън преглътна сухо и си пролича колко е уплашен.
Мъчеха ме и други въпроси, но не знаех как да ги подхвана.
Той се прокашля.
— Америка, преди да тръгна…
Аз вдигнах поглед към лицето му и усетих как сълзите напират в очите ми.
— Искам да знаеш, че всичко…
— Максън — изрева кралят. Максън вдигна глава в готовност да се отзове. — Време е да потегляме.
Максън кимна.
— Довиждане, Америка — пророни тихо и вдигна ръката ми до устните си. В този момент забеляза саморъчно изработената ми гривничка. Проучи я с объркан поглед, после целуна ръката ми нежно.
Тази лека като перце целувка ме върна към спомен, който вече ми се струваше толкова отдавнашен. Беше целунал ръката ми по същия начин през първата ми нощ в двореца, когато му се бях развикала, а той въпреки това ми беше позволил да остана.
Когато кралят и Максън се запътиха към вратата, другите момичета не откъснаха очи от тях, но моите бяха насочени към кралицата. Цялото u тяло изглеждаше немощно. Още колко ли пъти трябваше да види съпруга си и единственото си дете изложени на опасност, преди да рухне?
Веднага щом вратата се затвори след тях, кралица Амбърли примигна няколко пъти, пое си дълбоко въздух и изопна гръб.
— Простете, дами, но тази внезапно създала се ситуация ще изисква много усилия от моя страна. Мисля, че е най-добре да се прибера в покоите си, за да се съсредоточа. — Личеше колко u е трудно. — Съгласни ли сте да ви донесат обяда тук и да хапнете в удобен за вас момент, а аз ще ви правя компания за вечеря?
Всички кимнахме.
— Прекрасно — каза тя и тръгна към вратата. Знаех, че е силна. Беше отраснала в беден квартал на беден окръг и беше работила във фабрика, преди да я поканят за участие в Избора. А след коронясването си беше понесла спонтанен аборт след спонтанен аборт, преди най-накрая да се сдобие с единствената си рожба. Щеше да стигне до стаята си с поведението на дама, както предполагаше позицията и. Но останеше ли сама, щеше да се облее в сълзи.
След като кралицата напусна салона, Селест също си отиде. И аз не виждах причина да остана. Прибрах се в стаята си, тъй като имах нужда да помисля насаме.
Мислите ми постоянно се връщаха към Крис. Какво ги беше сближило така внезапно с Максън? Неотдавна принцът градеше планове за съвместното ни бъдеще. Едва ли по онова време бе проявявал такъв интерес към нея, щом ми се вричаше толкова искрено. Вероятно нещото помежду им се беше случило след това.
Денят отлетя неусетно, а след вечеря, докато прислужничките мълчаливо ме подготвяха за сън, едно-единствено изречение успя да ме изтръгне от размишленията ми.
