Елитът полностью

Въздъхнах и отметнах завивките си. Умишлено странях от дневника на Грегъри; опасявах се, че ще ми поднесе повече въпроси, отколкото отговори. Но може би нещо от страниците му щеше да ми даде насока, идея за проект, който да представя пред публиката в петък.

Пък и дори да не ми помогнеше, изгарях от любопитство да науча каква беше съдбата на дъщеря му. Бях почти сигурна, че се казваше Катрин, затова се разрових из дневника в търсене на името и, пренебрегвайки всичко останало, докато не се натъкнах на снимка на момиче, застанало до доста по-възрастен мъж. Може би си въобразявах, но ми се стори, че по лицето и личаха следи от сълзи.

Днес венчахме Катрин с Емил дьо Монпеза от Суендуей. Дъщеря ми рида през целия път към църквата, докато не и дадох да разбере, че ако не се вземе в ръце до церемонията, ще си плати прескъпо след това. Майка и не е доволна и подозирам, че Спенсър е разстроен от факта, че малката му сестра се омъжва против волята си. Но Спенсър е умно момче. Мисля, че бързо ще влезе в релси, проумее ли колко възможности съм отворил пред него. А Деймън ми оказва такава подкрепа; ще ми се да можех да извлека този елемент от организма му и да го влея във вените на целия ни народ. Младите заслужават похвала. Поколението на Спенсър и Деймън ми засвидетелства най-голяма помощ във възхода ми. Ентусиазмът им е непоклатим, а и хората предпочитат да се вслушват в техния глас вместо в този на грохналите старчоци, които продължават да твърдят, че сме кривнали от правия път. Все се питам дали няма начин да им затворя устите веднъж завинаги, без да опетня името си.

Важното е, че коронацията е предвидена за утре. Сега когато Суендуей се сдобива с мощната подкрепа на Северноамериканския съюз, най-сетне мога да получа желаното: короната. Смятам, че сделката е справедлива. Защо да се задоволявам със званието президент на Илеа, когато мога да съм крал на Илеа? С помощта на дъщеря ми придобих синя кръв.

Всичко дойде на мястото си. След утрешния ден връщане назад няма.

Беше я продал. Прасето му с прасе беше продало дъщеря си на мъж, когото горкото момиче ненавиждаше, и то само и само да изпълни мечтата си.

Инстинктът ме съветваше да затворя книгата, да забравя за нея. Въпреки това се насилих да я проуча по-задълбочено, четейки произволни пасажи. На една от страниците имаше груба диаграма на кастовата система в първоначалния и, нереализиран вариант — с шест нива вместо осем. На друга прочетох за плановете му да промени фамилните имена на хората, за да скъса връзките им с миналото. На едно място описваше намеренията си да наказва враговете си, понижавайки ги в йерархията, и да възнаграждава лоялните граждани с повишение.

Зачудих се дали прабаба и прадядо просто не бяха имали с какво да са от полза, или бяха отказали да стават част от това. Надявах се да е второто.

Каква фамилия съм щяла да нося? Дали татко знаеше?

Цял живот ме бяха заблуждавали, че Грегъри Илеа е бил герой, човекът, спасил родината ни от ръба на пропастта. Когато очевидно е бил гладно за власт чудовище. Що за човек манипулираше хората така безочливо? Що за човек пласираше дъщеря си за своя лична изгода?

Вече гледах на прочетените преди време писания с нови очи. Не твърдеше, че иска да бъде добър баща; просто искаше да изглежда като добър баща. Щеше да играе по правилата на Уолис… за момента. Беше злоупотребявал с подкрепата на младото поколение. Още от самото начало всичко е било игра за него.

Гадеше ми се. Станах и закрачих по пода, мъчейки се да побера всичко това в главата си.