Когато влязох в снимачното студио, държах в ръцете си няколко книги с отбелязани страници и папката с плаката ми. Обстановката беше същата като всеки път досега: троновете на краля, кралицата и Максън се намираха отдясно, до вратата, а скамейките на участничките — отляво. Само че този път по средата на сцената, където обикновено разполагаха подиума за речта на краля или столовете за интервюираните момичета, беше оставено празно място за презентациите ни. Видях бюрото и статива, за които бях помолила, както и бял екран — вероятно за нечии прожекции. Това вече беше впечатляващо. Чудно ми стана кое ли момиче си беше подсигурило такава сложна техника.
Заех последното свободно място, това до Селест, за моя огромна жалост, и оставих папката до себе си, а книгите в скута си. Натали също беше донесла няколко книги, а Елиз четеше и препрочиташе записките си. Крис гледаше към тавана и явно репетираше наум изявлението си. Селест проверяваше грима си.
Силвия също беше дошла, което се случваше, когато трябваше да дообсъдим някой въпрос, а днес направо преливаше от емоции. В това задание бяхме вложили най-много труд и резултатите несъмнено щяха да имат отражение върху нея.
Поех рязко въздух. Бях забравила за Силвия. Но вече беше твърде късно.
— Изглеждате ослепително, дами, разкош! — похвали ни тя. — Всички сте тук, така че е време да изясним някои неща. В началото кралят ще изнесе няколко обявления, а после Гаврил ще представи темата на вечерта: презентациите върху благотворителните ви проекти.
Силвия, вечно уравновесената, калена от дългия живот в двореца желязна дама, не можеше да стои на едно място от вълнение. Буквално подскачаше, докато ни говореше.
— Знам, че сте упражнили добре презентациите си. Ще разполагате с осем минути, а ако някой иска да ви отправи въпрос след това, Гаврил ще ви посредничи. Бъдете нащрек и запазете самообладание на всяка цена. Цялата страна ще ви гледа! Ако забравите нещо, поемете си въздух и продължете напред. Ще се представите отлично. Ще излизате на сцената по ред на местата си, тоест лейди Натали е първа, а лейди Америка — последна. Успех, момичета!
Силвия изтърча нанякъде, вероятно да се увери, че всичко останало е под контрол, а аз опитах да се успокоя. Щях да съм последна. Което навярно беше за добро. Май Натали извади най-лош късмет. Като надникнах към нея, забелязах, че се поти. Сигурно беше същинско мъчение да събере мислите си в подобно състояние. Погледът ми отскочи към Селест и не можах да го отлепя от нея. Тя не знаеше, че ги бях видяла с Максън, и се чудех как така не се беше похвалила на всички. Фактът, че го пазеше в тайна, ме наведе на мисълта, че не се случваше за пръв път.
Което допълнително влошаваше нещата.
— Притеснена ли си? — попитах я, гледайки как чопли ноктите си.
— Не. Цялата тази работа е абсолютна глупост и на никого не му пука. Нямам търпение да свърши. Освен това съм фотомодел — обяви тя, благоволявайки да обърне поглед към мен. — Свикнала съм да бъда пред обектива.
— Наистина си усвоила тънкостите на позьорството — измърморих под носа си.
Почти чувах как зъбчатите колелца в главата u тракат, докато се опитваше да отсее обидата в коментара ми. В крайна сметка просто врътна очи и отмести поглед.
В същия момент кралят и кралицата влязоха в студиото. Двамата си шепнеха и разговорът им изглеждаше важен. След секунда се появи и Максън, който нагласяваше копчетата на ръкавелите си, докато вървеше към мястото, отредено за кралското семейство. Имаше толкова невинен, толкова непорочен вид в официалния си костюм; само дето аз прозирах онова, което стоеше отвъд него.
Очите му отскочиха към мен. Нямах намерение да проявявам слабост, измествайки първа погледа си, затова продължих да го гледам. В следващия момент Максън вдигна ръка и колебливо подръпна ухото си. Аз поклатих бавно глава и с изражението си му показах, че повече нямаше да му пророня и дума, ако зависеше от мен самата.
С началото на презентациите по цялото ми тяло изби студена пот. Предложението на Натали беше кратко. И леко заблудено. Теорията u гласеше, че всички действия на бунтовниците бяха породени от омраза и измамно чувство за справедливост, а за да са в безопасност окръзите на Илеа, властите трябвало да ги изловят до последния останал. След като приключи с изложението си, всички продължихме да я гледаме безмълвно. Нима не знаеше, че действията им отдавна се считаха за незаконни?
Лицето на кралицата излъчваше най-осезаемо разочарование, когато Натали се върна на мястото си.
