Елиз предложи стартирането на програма, посредством която членовете на по-горните касти имаха възможност да подхванат приятелска кореспонденция с хора от Нова Азия. По нейно мнение това щеше да способства за заздравяването на взаимоотношенията между страните ни и по-скорошното прекратяване на военните действия. Не знаех доколко беше права, но поне успя да напомни на Максън и на целия народ каква беше причината да се задържи толкова време в съревнованието. Кралицата се поинтересува дали Елиз случайно познаваше свой съотечественик, който би се съгласил на участие в програмата u, а Елиз я увери, че има такива познайници.
Презентацията на Крис беше грандиозна. Целеше обновяването на образователната система, тема, която беше близка до сърцата на кралицата и Максън. Все пак беше дъщеря на професор и несъмнено цял живот бе обмисляла въпроса. Прожектира на белия екран снимки на училището в родния си окръг, изпратени от родителите u. Изтощението по лицето на учителя беше повече от видимо, а една от фотографиите показваше стая, където четири от децата седяха на пода, понеже нямаше достатъчно столове. Кралицата я затрупа с въпроси, а Крис им отговаряше, без да се замисля. Дори беше използвала данни от финансовите доклади, които бяхме разглеждали в час, за да разузнае от кой сектор можеха да се пренасочат средства към проекта u, и изтъкна идеите си за по-нататъшното му спонсориране.
Когато се върна на мястото си, Максън u кимна с усмивка. В отговор на реакцията му Крис се изчерви и сведе поглед към дантелата в скута си. Беше изключително жестоко от негова страна да си играе така с чувствата u, предвид факта, че интимничеше със Селест зад гърба u. Но това вече не ми влизаше в работата. Да прави каквото си иска.
Презентацията на Селест беше интересна, макар и леко манипулативна. Предлагаше въвеждането на минимална работна заплата за някои прослойки от по-ниските касти, която щеше да се определя въз основа на подвижна скала, базирана на правоспособността на работниците. Само дето пропускаше да отбележи факта, че за да се сдобият с нужните дипломи, Петиците, Шестиците и Седмиците трябваше да посещават училище… за което трябваше да си плащат… което пък щеше да облагодетелства главно Тройките, тъй като в тяхната каста се подвизаваха учителите. Но понеже Селест беше Двойка, нямаше никакво понятие как се работи от сутрин до вечер, за да сложиш храна на трапезата. Никой от по-ниските касти нямаше да намери време за сдобиването с подобно удостоверение, тоест ничия заплата нямаше да се увеличи. На първо слушане идеята u звучеше добре, но просто беше неосъществима.
Селест се върна на мястото си и аз станах, разтреперана от глава до пети. За момент ми мина през ума да се направя, че припадам. Но исках начинанието ми да успее. Макар и да не очаквах с нетърпение последствията.
Закрепих плаката си, изобразяващ диаграма на кастовата система, върху статива и подредих книгите по бюрото. Поех си дълбока глътка въздух и взех в ръце картите с речта ми. Бях изненадана от факта, че всъщност не чувствах нужда от тях.
— Добър вечер, Илеа. Днес се изправям пред вас не като момиче от Елита, не като Тройка или Петица, а като гражданка, като една от вас. Погледът ни върху страната, в която живеем, е тясно свързан с кастовата ни принадлежност. Казвам го от личен опит. Съвсем наскоро обаче разбрах колко дълбока е всъщност любовта ми към Илеа. Но независимо от факта, че в дома ми често оставахме без храна и електричество, че толкова години гледам как любими мои хора изпълняват обществената роля, наложена им по рождение, без всякаква надежда за промяна, че всеки ден ставам свидетел на пропастта между мен самата и хората, обозначени с различна цифра, макар и да не сме толкова различни — погледнах към скамейката на момичетата, — намирам място в сърцето си за родолюбие.
Смених картата машинално, знаейки, че е дошло време за пауза преди съществената част.
— Предложението ми е дръзко. Едва ли ще се приеме лесно, но вярвам, че осъществяването му би облагодетелствало цялото ни кралство. — Изпълних гърдите си с въздух. — Мисля, че трябва да премахнем кастовата система.
Из залата се разнесоха изумени възклицания, но аз не им обърнах внимание.
— Съзнавам, че е имало период, в който държавата ни е била съвсем млада, в който номерирането на хората е помагало за скрепяването на една нестабилна система. Но тази държава е останала в миналото. Вече живеем в нещо по-голямо. Практиката бездарните да бъдат повишавани в обществената йерархия, откъдето да тъпчат онеправданите велики умове на нацията ни, и то единствено в името на една остаряла организационна система, е проява на жестокост, възпрепятстваща възхода ни.
