— Ти не си Единица. — Помежду ни се спусна кратко мълчание. — И дори да беше, нима не ти е направил впечатление подходът ми към нещата? Тих и дискретен. Така постигам целите си на този етап. Не може да се оплакваш от управлението на държавата ни в национален ефир и да се надяваш на подкрепа от страна на баща ми или на който и да било друг.
— Извинявай! — проплаках аз. — Толкова много съжалявам.
Той се замисли за момент.
— Не мисля, че…
В същия момент чухме крясъци. Максън се обърна и тръгна в посоката, откъдето идваха, а аз го последвах, мъчейки се да разпозная звука. Скандал ли имаше? Като наближихме пресечната точка на главния коридор и изхода към градината, видяхме цял поток от стражи.
— Включете сирената! — провикна се някой. — Проникнаха през портите!
— Оръжия в готовност! — опита да надвика хаотичните крясъци един от другите стражи.
— Предупредете краля!
Тогава, досущ като пчели, полетели към кошера, из коридора зажужаха дребни, светкавично бързи нещица. Улучиха един от стражите и той падна назад, удряйки главата си в мраморния под с обезпокояващо изпукване. При вида на кръвта, лееща се от гърдите му, изпищях.
Максън ме изтегли настрана инстинктивно, но не съвсем навременно. Вероятно и той самият беше изпаднал в шок.
— Ваше Величество! — провикна се един страж, препускайки към нас. — Трябва да слезете долу веднага!
Той извъртя Максън и го избута грубо. Максън изрева от болка, изпускайки металната кутия за пореден път. Агонизиращият му крясък ме подтикна да погледна към ръката на стража в очакване да видя нож там. Фиксирах единствено масивния оловен пръстен около палеца му. Вдигнах кутията за страничната u дръжка, надявайки се, че падането не е унищожило съдържанието u, и хукнах в посоката, към която ни тикаше стражът.
— Няма да успея — каза Максън.
Обърнах се към него и видях, че целият е потен. Наистина му имаше нещо.
— Ще успеете, сър — заяви мрачно стражът. — Насам.
Издърпа Максън зад един ъгъл и го повлече по късо коридорче, което наглед завършваше със задънен край. Тъкмо започвах да се чудя дали нямаше да ни изостави, когато стражът натисна добре замаскирано палче на стената, а пред нас се отвори поредната тайна врата в двореца. Отвъд нея беше толкова тъмно, че не виждах накъде водеше, Максън обаче дори не се замисли — приведе се и мина от другата u страна.
— Кажи на майка ми, че двамата с Америка сме в безопасност. Това да е първата ти грижа — натърти той.
— Разбира се, сър. Лично аз ще дойда да ви взема, приключи ли всичко.
Сирената зави. Надявах се навреме да е известила всички за опасността.
Максън кимна и вратата се затвори, оставяйки ни в непрогледен мрак. Панелът прилепваше така плътно, че дори не чувах воя на сирената. Долових само триенето на дланта му по стената и след малко ръката му се натъкна на ключа за лампата, която разля приглушена светлина из помещението. Огледах се наоколо.
Имаше полици, заредени с неща в тъмни найлонови опаковки, и една, върху която бяха струпани няколко тънки одеяла. В центъра на тясната стаичка беше разположена дървена пейка, събираща около четирима души, а в единия от отсрещните ъгли имаше малка мивка и нещо като съвсем примитивна тоалетна. По едната стена бяха наредени кукички, макар и по тях да не висеше нищо. Помещението излъчваше миризма на метал, от какъвто ми се струваше, че бяха направени целите стени.
— Поне попаднахме в една от най-добрите стаи — отбеляза Максън и закуцука към пейката.
— Какво ти се е случило?
— Нищо — отвърна тихо той и отпусна глава върху ръцете си.
Седнах до него, оставяйки металната кутия на пейката, и отново заоглеждах стаята.
— Май това бяха Южняци, а?
Максън кимна. Опитах да нормализирам дишането си и да залича току-що видяното от паметта си. Дали раненият страж щеше да оцелее? Възможно ли беше да оцелее човек след подобно нещо?
Питах се колко ли надълбоко бяха проникнали бунтовниците, докато се бяхме придвижили до скривалището. Достатъчно бързо ли беше прозвучала сирената?
— В безопасност ли сме тук?
— Да. Това е едно от скривалищата за прислужниците. Ако по време на заплаха се окажат долу в кухнята или в склада, и бездруго са в безопасност. Но онези, които търчат по задачи из двореца, може и да не успеят да се доберат до там достатъчно бързо. Това скривалище не е толкова сигурно, колкото голямото, предвидено за кралското семейство, а и в онова има запаси за доста време, но и малките вършат работа при извънредни обстоятелства.
— Знаят ли бунтовниците за тях?
