— За някои това е вярно, Ездачо, ала не за всички. Ако нещо трябва да се предприеме спрямо тях, това е работа за Крал Валмеян.
— Кралицата ни натовари със задачата да открием бялата женска и ние не трябва да я проваляме. Тези бандити може да са видели или чули нещо. Новините се разпространяват бързо по такива места.
Солос кимна бавно.
— Виждам какво имате предвид, Ездачо. Крал Валмеян изпепелява такива селца, без да го е грижа дали в тях живеят честни хора или злодеи. Ако видят дракон, бягат в гората. Ако видят рицар, се крият. Но ако видят наемник…
Ездач Семиан кимна. Солос чу как Кемир нервно изпъшка.
— Солос, знаеш, че те…
Но Солос вдигна ръка, за да го накара да замълчи.
— Ездач Семиан, ние служим на кралицата. И знаем какво ни повелява дългът.
— Маршал-рицар Настрия се изказа добре за вас и каза, че познавате тези планини и селата в тях.
Солос отново кимна.
— Да, така е.
„Но откъде Настрия знаеше това?“
— Ако намерите Бялата, ще получите голяма награда.
Този път Солос се ухили.
— Да — отвърна той, — сигурен съм в това.
И само с огромно усилие на волята се въздържа да не погледне към мястото, където лежеше мъртвият дракон.
Зафир погали с пръсти гърдите на Джехал.
— И как изглежда това момиче, за което ще се жениш?
Джехал се усмихна. Двамата стояха голи на слънце, в една от специалните тайни стаи, които принцът бе построил в замъка през годините. В тях можеше да влезе само през специални тайни проходи, но минаването през тях си струваше. Стаите бяха малки, но с големи прозорци, през които влизаха светлина и въздух. По-голямата част от стаята, в която Джехал и Зафир се намираха, бе изпълнена с огромно пухено легло.
— Момиче, както казваш — отвърна той, докато прокара ръка по бедрото на Зафир. В стаята се носеше аромат на тамян. — Наивна е. Светът я очарова, но тя няма опит с него.
— Значи е глуповата.
„О, не“, помисли си той, но на глас каза:
— Вероятно да, но не може да се каже. На нея почти не ѝ се разрешава да говори.
— Кралица Шезира не би искала да разбереш, че се жениш за идиотка. Да не вземеш да си смениш мнението.
Джехал се изсмя.
— Ако можеше да избегна този брак, нямаше да има значение дори да е най-умната принцеса в кралствата. Нямаше да е най-желаната.
Той се обърна към Зафир и я хвана за бузите.
— Все пак поговорихме, макар и трудно. Веднага след като Шезира я хвана насаме, почна да ѝ се кара.
— Хубава ли е?
„О, да“, отново си помисли Джехал, но на глас пак рече друго:
— Не особено. Имаше хубави дрехи, но нескопосано облечени.
Това поне беше вярно. Но пък чаровно.
— Кажи ми, че е грозна и уродлива.
— Опасявам се, че това важи само за сестра ѝ.
— Тогава съжалявам, че не се жениш за сестра ѝ. Не можеш ли да предпочетеш нея?
— Всички детайли около сватбата, любов моя, са били организирани преди много години, когато татко още беше здрав. Семейството ми е дало клетва и трябва да я уважа.
— Но можеш да избереш сестра ѝ.
— Ще попитам, ако това ще те зарадва, но само ако имам избор, какъвто кралица Шезира надали ще ми даде.
— Ти я харесваш, нали?
Лицето на Джехал не предаде никаква емоция.
— Та аз не я познавам, миличка. Тя е една кукла. Добре облечена, доколкото е възможно, но кукла.
„Но интересна кукла“, помисли си той.
— И ти искаш да я съблечеш, нали?
За миг Джехал реши, че Зафир ще започне да се цупи и да стане нетърпимо досадна. Вместо това обаче тя се притисна към него.
— Ще ви разваля брачната нощ. Ако трябва да чукаш куклата си, няма проблем, но да мислиш за мен, докато го правиш, чуваш ли?
Джехал изръмжа доволно. Но за миг се поколеба.
— Трябва да тръгвам. Лорд Метероа вече ме чака с новините от гнездото.
— Коя искаш повече? Мен или бялата женска на кралица Шезира?
— Теб, любов моя. Винаги.
— Тогава го остави да чака.
— Той не е глупак. Ще разбере за нас, ако не сме внимателни.
— Нали е твой човек?
— Да — каза го със съвсем леко колебание.
— Тогава нека чака.
И Джехал го остави да чака и то немалко. Тайният проход го изведе през палата точно към собствената му стая, но той го мина тичешком, затова, когато я стигна, бе задъхан.
Отвори вратите и влезе в личното си преддверие.
— Лорд Метероа! Извинете, че Ви накарах да чакате. Бях заспал. Трябваше да почукате.
Не можа да не погледне към пода. Бе изненадан, че лорд Метероа не е оставил следа от постоянното си ходене напред-назад.
Метероа сбърчи нос и дори не се поклони.
— Спали сте? Воните на жена, Ваше Височество. Мога ли да попитам коя свалихте този път?
— Вижте сам, ако държите.
Метероа го погледна. В очите на Майстора на гнездото имаше нещо изнервящо. Цветът им варираше от синьо до сиво, а самите те бяха воднисти, невероятно бледи и немигащи. Все едно гледаше очите на змия.
— В кое от помещенията бяхте? И колко височайша личност Ви правеше компания там? Кралица или принцеса?
— Може би и двете — сви устни Джехал, след което си взе слива и му я метна. — Вземи си нещо сладко, да захароса острия ти език.
Метероа я хвана и му я върна.
— Благодарности, Ваше Височество, но се нахраних преди известно време.
