Семиан го погледна подозрително и Солос се подготви за неизбежната тирада критики… но тя така и не дойде.
— Отлично, наемнико. Можеш тогава да помогнеш тук. Искам огън.
Солос се огледа към пепелищата наоколо.
— Това надали ще представлява голяма трудност.
Дори и за драконов Ездач.
— Трябва ми пушек, Ездачо. Много пушек. Писна ми да обикалям тази противна река. Ще приключим търсенето си така, както го започнахме. Върху гърба на дракон.
Независимите дойдоха докато Пряспа ловуваше. Тя бе отнесла Кейлин далеч от снеговете на планината, като го остави във влажната планинска долина, в която непрекъснато валеше. Навсякъде имаше вода, а малки поточета се стичаха надолу по гористите склонове, след което се вливаха в по-широки реки и дълги, спокойни езера. Там, където нямаше езеро, река или просто скала, растяха дървета. От тях се спускаха лози, а под тях избуяваха туфи треви. Всичко бе изпълнено с живот.
Кейлин се препичаше на една скала зад реката, когато чу първия писък. Погледна нагоре и видя как една жена тича по реката към него, като скачаше от един камък на друг. Когато той се изправи и я погледна, видя, че не е сама. На малко разстояние зад нея вървяха половин дузина мъже.
— Помогни ми! — извика тя.
Тичайки право към него, тя стигна камъка, на който той стоеше и падна на колене, стиснала ръката му. Изглеждаше изтощена и ужасена.
— Не знам кой си ти, но те моля да ми помогнеш. Те ще ме убият.
След това тя го погледна, видя ясно твърдата му, люспеста плът и изпищя.
Кейлин направи гримаса и помисли за Пряспа, но не почувства нищо. Драконът явно бе много далеч. Остана парализиран на едно място. Когато мъжете приближиха, те забавиха ход. Бяха шестима, всичките въоръжени с тояги и ножове. На лицата им бе изписано зловещо нетърпение. Той ги погледна, неспособен да мръдне.
Един от мъжете го погледна с видима погнуса.
— Какво си ти, по дяволите?
След това скочи напред и замахна с тояга към главата му. Кейлин вдигна ръце да се предпази и ударът попадна в лакътя му. Всичко от пръстите до рамото му изригна в жестока болка, а след това се вцепени. Той простена, а след това останалите го събориха на земята и го заудряха, докато светът не изчезна в море от болка.
— Браво, Марик — чу той нечий глас.
Кейлин се завърна към света бавно и с нежелание. Чувстваше ръцете си като извадени, а ребрата го боляха. Главата го цепеше така, все едно в нея бушува буря.
Отвори очи. Висеше на един клон на въже, омотано около китките му, на около три метра от земята. Небето бе скрито от непроницаем гъсталак от листа и клони, който превръщаше слънчевата светлина в изпълнен със сенки сумрак. Гледаше към реката, като забеляза и скалата, върху която го бяха пребили. Бяха още там. Изнасилваха жената, един по един. Лицето ѝ бе подуто, а по гърба ѝ се забелязваха пресни белези. Псуваха я така грозно, че Кейлин едва ги разбра. Ясни му бяха само думите „курва“ и „крадла“.
Когато приключиха с нея, двама я задържаха легнала, докато трети извади дълго въже и започна да я удря с него. Тя започна да плюе и да рита към тях, но съотношението на силите не бе в нейна полза. Накрая просто запищя. След един миг дори това престана. Гърбът ѝ бе станал на кървава каша, но мъжът спря, чак когато един от спътниците му постави ръка на рамото му.
— Стига. Тя вече е полумъртва.
Мъжът с въжето го почисти, а след това го използва, за да върже жената. Кейлин затвори очи, когато той погледна към него, а после приближи.
— Приятно ли ти беше да гледаш, изроде? — извика един от тях.
— Хей, крадльо! Събуди се! — Един камък го удари в стомаха, а после друг цапна рамото му. Той не трепна.
— Остави го. И без това никъде няма да ходи.
— Погледни го само, болен е.
— Няма да го пипам.
— Струваше ли си, крадльо? Твар? Каквото и да си? Виж докъде те докара тя. Почти нищо. Но ето, можеш да го получиш. Само да не забравиш да дадеш на курвата нейната част. Заработи си я.
Кейлин нямаше идея за какво говорят.
— Когато разкъсвачите дойдат, не забравяй да дръпнеш краката си нагоре. Ще те стигнат, само ако са достатъчно гладни, за да скочат към теб. Но пък курвата надали ще ги засити.
— Едва ли ще го докоснат. Погледни го само. Според мен е чумав.
И те се отдалечиха, смеейки се злобно. Когато гласовете им спряха да се чуват, Кейлин отвори очи. Жената все още бе там, вързана, неподвижна. Чувстваше ръцете си така, все едно горят.
— Ехо? Ей?
Тя не отговори, но той видя как тя помръдва леко.
— Ехооо!
Скоро се предаде. Направи гримаса от болката в раменете си и се опита да си представи, че е някъде другаде. Може би това правеше и жената. Може би затова не го чуваше. Не че някой от тях можеше да помогне на другия. Оставаше му само да чака Пряспа.
Но когато тя най-сетне пристигна, го болеше толкова много, че дори не забеляза да е кацнала. Усети се, чак когато писъците на жената заглушиха собствения му хленч.
Тя се спусна по реката, тичайки на задните си крака и пляскайки с криле за допълнителна скорост, право към него. Размахът на крилете ѝ бе почти толкова широк, колкото и реката.
