Елмазеният дворец полностью

Към трийсет метра.

Писъците на жената станаха още по-високи и истерични, докато не се превърнаха в безкраен вой.

Ти си ранен!

— Свали ме от това дърво! — извика Кейлин.

Но как се случи това?

Пряспа успя да спре и плесна с криле, като вдигна във въздуха камъни с размера на Кейлиновата глава. Главата ѝ се стрелна напред, а зъбите ѝ се сключиха около клона над главата на Кейлин. Тя го прегриза с лекота и свали Кейлин внимателно на земята. Той сви ръце до гърдите си. Облекчението бе невероятно.

Не мога да те развържа. Пряспа се наведе над Кейлин, а след това помириса жената.

Откъде дойде тази? Защо е вързана? Храна ли е?

Виенето на жената притихна до хленч.

— Остави я, Пряспа. Не я наранявай. Тя е ужасена.

Знам. Това е приятно. Така бе в старите времена.

— Говори с нея — изправи се с мъка Кейлин, насочвайки се към гората. — Нека разбере, че не ѝ мислиш злото.

Но ти изпитваш голяма болка, Дребни Кейлин. Чувствам го и не мога да помогна. Защо направи това?

Той усети объркването в главата на Пряспа. Драконът не знаеше какво се е случило.

— Други хора направиха това, Пряспа. Лоши хора. Не знам защо — той посочи с глава жената, — може би тя знае.

Той се намръщи и потърси камък, достатъчно остър, че да среже въжето около китките си. Работата бе бавна и болезнена, но когато свърши, жената бе спряла да пищи. Гледаше към Пряспа с изражение на ужас и страхопочитание. Кейлин отиде при нея и развърза възлите, поставени ѝ от мъжете. Освободена, жената се сви до една скала, прегърнала коленете си. Цялата трепереше. Опита се да ѝ даде част от дрехите си за летене, с които да се завие, но когато го видя да се приближава, тя се отдръпна. Той ги пусна и след това се отдалечи.

Гърбът ѝ все още бе кървава каша.

— Аз съм Кейлин — каза той, — а това е Пряспа. Тя е моят дракон.

Жената го погледна така, все едно пред нея има луд. Бе уплашена от него почти толкова, колкото и от дракона.

Името ѝ е Надира. Плаши се от теб и мисли, че искаш да я нараниш. Смята, че си един от бронираните мъже, които носят меч и копие и смята, че нещо не е наред с теб.

Той седна на камъка и я загледа внимателно.

— Аз не съм Ездач, а Люспест. Знаеш ли какво означава това? Означава, че аз гледам дракона. Храня го и го отглеждам докато порасне, все едно е кон. Изглеждам така заради нея. Когато се излюпват, драконите носят със себе си болест. Тя ме направи такъв, въпреки отварите на алхимиците. Не се плаши. Това стана отдавна. Засега болестта е спряна и ще е така до следващото излюпване. Между другото, аз не мога да я яздя. Казва, че името ти е Надира.

Объркана е. Не разбира как сме се озовали тук. Вярва, че ще я нараним.

— Загубихме се — призна Кейлин. — Идваме от гнездото на кралица Шезира. Надали си я чувала…

Не е.

— Дъщерята на кралица Шезира се жени за сина на крал Тиан. Пряспа и аз бяхме сватбени подаръци, но ни нападнаха други драконови рицари. Не знам чии. Ние обаче се измъкнахме. Загубени сме от седмици в тази планина. Предполагам, че не знаеш къде сме?

Кейлин изпъна рамене и се намръщи. Жената поклати глава, съвсем леко.

Дребни Кейлин, какво е Душевна пепел?

— Не знам — Кейлин погледна към жената. — Какво е Душевна пепел?

Жената потрепери и погледна настрани. Кейлин видя как очите ѝ попадат на нещо между скалите. Малка кожена кесийка.

Мъжете, които я правят, я купуват за удоволствие. Тя я иска. Има нужда от нея, като храна и вода. Взела е от Пепелта и е избягала. Затова са я наказали. Наказание. Отмъщение. Възмездие. Да, разбирам това. Празни мечти. Глупави.

— Направиха ѝ това, задето ги е обрала?

Така мисли. Друг Дребен на име Марик ѝ е причинил това. Долавям това име и в твоите мисли.

— Те я изнасилиха и пребиха, а после я оставиха да умре. Оставиха и мен да умра. Защо?

Приличаме си. Нашият вид ни липсва по един начин. Липсва ни това, което бихме могли да бъдем. Но сега трябва да тръгвам, Дребни Кейлин. Не съм приключила с лова за деня. Няма да се бавя.