Фамилията Прици полностью

— Добре, Чарли, ти си върши твоята работа, а аз — моята. Когато се върнеш, ще съм свършила и тогава ще празнуваме.

Мейроуз гледаше на Чарли като на средство за изпълнение на собствения си план, докато той не й даде да разбере, че нейното съществуване не бе от особено значение за него. Никой не беше се държал така пренебрежително към нея. Мъжете бяха готови да пълзят в краката й, ако им се усмихнеше; мъже, които не подозираха, че е внучка на Корадо Прици. А Чарли бе готов да пълзи, за да й се измъкне. Държеше се с нея като с леля Амалия, любимата дъщеря на дон Корадо, жена от семейство Прици, която трябваше да бъде почитана и уважавана. Нищо подобно не бе преживявала досега. Искаше ли нещо от мъж, говореше направо и те и го даваха, а после им нареждаше да изчезнат. Тя беше Прици, очакваха я големи дела. Чарли щеше да е от полза, в никакъв случай незаменим, но много полезен. Ако не я бе отрязал така откровено за вечерята и всичко останало, той щеше да си остане просто едно от приятните момчета, не особено значим сам по себе си, но по-полезен от друг, защото щеше да й послужи за изграждане на нейния план като й стане съпруг. Сега стана ясно, че трябва да бъде малко опитомен и превъзпитан. Неговата съпротива разбуди Афродита у нея и посмачка навирения й нос.

Тя не вярваше да има друга жена. За Чарли се говореше, че нехае за нежния пол, или внезапно пламва и ги изгаря. След време намира друга. Сигурно в момента е във фаза „след пожар“ и най-добре ще бъде да изчака. От друга страна, ако Чарли така и не се запали по нея, това ще я затрудни. Трябва хубавичко да помисли как да го разпали.

Че Мардел е „чукната в главата“, Чарли разбра когато й каза за възможността да отсъства няколко дена от града поради делова среща. Още в самото начало я бе преценил като побърканичка, но прие факта като всеки друг недостатък — ако заекваше, например, или единият й крак бе по-къс. Дори историята с радиосигнали от Бъкингамския дворец, поднесена му от нея на първата им среща, не го смути, а прилагайки своята мярка за нещата, реши, че е някаква шега. Но когато й съобщи, че заминава, мъката я разкъса буквално пред очите му. Сключи пръсти около китката му — даже да искаше, той не можеше да се изскубне без да я нарани — гледаше настрана от него, втренчено, застанала права до стената в апартамента си, безмълвна, с течащи по лицето сълзи.

— Защо? Какво се е случило — питаше той.

Тя не отговаряше. Много внимателно, инак с доста усилия, той отлепи пръстите й от китката си. Придърпа стол с висока облегалка и седна до нея. И двамата бяха голи след двучасовото любене.

— Хайде, кажи ми, к’во има? — попита Чарли.

— Ти няма да се върнеш вече — отвърна тя.

— К’ви ги говориш? След три дни съм тук! Пътувам със самолета на компанията. Само аз и пилотите.

Тя клатеше глава, рееше поглед в пространството и хлипаше.

— Мама му стара, Мардел, от’де ти идват в главата тия?

— Баща ми изчезнал от живота на майка ми точно така.

Мина един напрегнат час, докато изкопчи цялата история. Баща й я изнасилил, когато била дванадесетгодишна и след това изчезнал. В резултат родила дете, което дала за осиновяване по настояване на майка си. Никога не й било много ясно какво е станало. Но сега изведнъж нещо прищракнало в главата й и тя разбрала, че ако Чарли замине, няма да се върне, а ако не се върне, може да забременее. Плакаха заедно. После си легнаха. Чарли вече не отвори дума, че трябва да замине за няколко дена. Летеше всеки ден, като за по-отдалечените градове тръгваше много рано сутринта и се връщаше нощем, понякога на минутата да вземе Мардел от „Латино“.

Щом разбра, че той ще пътува, Мардел веднага прецени чудесната възможност да задълбочи характера на героинята си, която разиграваше. Това ще помогне на Хати Блекър след време да подплати историята на Мардел ла Тур с действителни факти. Що се отнася до самата нея, тя осъзнаваше, че огромното количество материал, натрупан за година и половина превъплъщения и наслагващите се подробности от съжителството й с много преуспяващ mafioso, рано или късно щяха да я подтикнат да напише автобиография, в която бе вече вложила толкова драматични моменти, конфликти и страдания.

Чарли бе прекрасен партньор, отвръщаше така изчерпателно на подадените от нея реплики, импровизирани на момента, но съвсем в духа на героинята й. Той заслужаваше добра дума и когато книгата види бял свят, непременно ще намери начин той да я получи.

При ежедневните полети Чарли се срещна с главите на шест семейства. Той им занесе снимки на Уили и Джоуи, правени едно лято преди три години по време на пикник до Индиан Пойнт, когато пътуваха с излетен кораб на компанията „Хъдсън Ривър Лайн“, нает от дон Корадо, и всички си изкараха така добре, че даже три от момичетата, заченали тогава, станаха булки.

— Най-вероятно снимките не стават вече за нищо, Чарли — каза Сал Партинико в Детройт. — В Програмата получаваш и ново лице, ако искаш.