— Ще почнем от т’ва кат’ начало. Искам всички да търсят, да не остане местенце непроверено. Джоуи е супер швестер. Уили е животно. Хората ни може би трябва така да ги свържат, та да ги познаят.
— Ако можем, ще помогнем. Но нищо не ти обещавам. Наоколо е пълно с такива животни.
Като се върна в Ню Йорк след шестата среща, Чарли вече се бе убедил, че нищо няма да излезе.
— Уили сигурно е заприличал на Калвин Кулидж, след като козметолозите от Програмата са си свършили работата — каза той на Поп.
— Трябва да побутнем Едуардо. Нещо историята с Джордж Ф. Мелън притихна — каза Поп. — Той натиска Дейви Хенли. Тровят живота на Мънгър. Имат лентата от телевизионния екип, който влезе след Мънгър в апартамента на Вито, засега нямат за какво да се закачат, но това не е добре! Мелън като нищо може да те пипне накрая.
— Няма за какво да се хванат, Поп. Само ако Дейви и Мънгър си развържат езиците.
— Нашите хора при Мелън ми докладват но два пъти на ден. Имам двама в предизборния му екип и един в дома му. Трябва да имаме готовност. Ако стане нещо или някой се раздрънка, ако някой му пошушне нещо и той реши да ти лепне Вито — веднага изчезваш от града, докато не минат изборите и Мелън се върне към строителството на телевизионни храмове.
Чарли говори с Мейроуз по телефона три пъти за една седмица — когато тя се бе обаждала в пералнята да му разкаже как напредва работата в апартамента. Отношението му към нея приличаше на това, което французите изпитват към английската кралица — сдържано-васална преданост и отчаяна вярност. Тя бе внучка на Корадо Прици и това я правеше свята, неприкосновена, но също така малко опасна. Имаше само един спомен, свързан с нейното име, преди сегашното й нахлуване в живота му като специалистка по вътрешно оформление: момиченце, което хвърляше торбички с вода върху главите на хората на улицата от третия етаж на бащиния си дом. Всичко това ужасно забавляваше Винсънт, докато един ден тя не улучи и него. Майка й тогава беше още жива, спомни си Чарли, иначе Винсънт като нищо можеше да застреля детето, както беше кипнал.
Нещата се развиваха в съвсем друга посока напоследък. Тя не беше вече момиченце и дори Чарли болезнено усещаше захапката й; разбираше, че веднага трябва да направи нещо, иначе никога няма да я придума да го пусне. Прибираше се вечер в дома на баща си, а там го чака бележка от нея, в която съобщаваше, че е закърпила чорапите му. И още не свалил шапка, дето се вика, тя звъни да го пита дали си е намерил чорапите. Той й вика: „К’во ги кърпиш, старите чорапи! Имат дупки. Аз ги фърлям тия“. А тя: „О, Чарли!“ Той ясно си представяше как поклаща глава, а на устните й потрепва загадъчната усмивка. С Поп говорила за неговите любими ястия и когато Чарли се връщаше, намираше бележка, че в хладилника има sarde a beccassicu24 или нещо от рода. И Чарли трябваше още в същия миг да се обади и да благодари, в противен случай тя се обаждаше. Правеше му и други подаръци. Той й казваше: „Господи, Мей, трябва аз да ти подарявам, а не ти.“ А тя: „Какво чакаш, хайде!“
Снабди го с безжичен телефон за терасата, а за спалнята — апарат, възпроизвеждащ природни шумове, като плисъка на океана, водопад или дъжд, с две степени за силата на звука. Купи му и електронен анализатор за конни надбягвания, макар и да беше добре известно, че стъпва на хиподрума веднъж и залагаше само на сигурно, а иначе никога не правеше облози, защото „нека оставим това на гражданите“ беше неговото мнение по въпроса.
Видя се принуден да й подари парфюм, но беше го избрал несполучливо.
— К’во значи не му е тънък ароматът — попита я той по телефона. — Или мирише, или не?
Един вторник трябваше да обядва с нея, защото искала да му покаже някои платове за мебелите, било важно, тъй като той ще живее там, но храната иначе му хареса — той винаги търсеше нови рецепти, а в малкото сицилианско заведение, което тя бе открила в долната част на Уест Сайд, предлагаха ястие, наречено „Корона от тръни“: гнездо, изплетено от спагети, с червени чушки и сочни маслини вътре. Реши да направи такова за Великден, щеше да го прати на отец Пасананте, в църквата на Санта Грация ди Траджето, за помен на майка си.
Пет дена по-късно го склони да отидат в апартамента. Всичко беше готово и тя каза, че трябва заедно да видят резултата от работата. Нямаше как да откаже, макар че беше средата на работния ден, но тя настояваше, и в края на краищата, щом си е свършила работата, имаше право да чуе неговата оценка. Чарли тогава се радваше на ведро настроение, защото Мардел започваше да приема фактите позитивно след онзи ужасен патетичен изблик, когато й бе казал, че ще отсъства от града за няколко дни.
