Мей грееше досущ като бременна жена, но това изобщо не можеше да е вярно, поне що се отнася до негово участие. Тя пристигна в пералнята с такси, а там се качиха в пикапа на Чарли и тръгнаха за жилището на крайбрежната улица. Бе облечена с нещо ефирнобяло, съвсем не на място в суровия ноемврийски ден и лепкавата киша, през която колата си пробиваше път, но Мейроуз искаше да прилича на булка, такава беше основната идея. Пътуваха в кола с вдигащи се седалки и два телефона — отпред и отзад, хладилниче, стереотелевизор и пухкав мокет, а в ръката й стърчеше дълга червена роза. Тя каза:
— Трябва да я държа със зъби, но няма да можем да си говорим.
Отключи вратата и я отвори със замах — откри се малкото антре, изпълнено в кремаво и бежово, килимче с осем нюанса на „карамел“ и зелено. Печатните японски репродукции на стената имаха бежови рамки от кожа. Срещу входната врата, на полустената бе закрепена кръгла ваза с кафяви и зелени копринени орхидеи, произвеждани от Прици в Тайван. Приглушено, меко осветление.
— Ей, да не сме сбъркали етажа!
— Чарли, пренеси ме през прага — разпореди се тя. Той вече бе влязъл в апартамента.
— Свети Исусе, Мей! Вито трябваше да види това! Свършила си наистина страхотна работа.
Старите мебели на Вито бяха изчезнали, взе ги Армията на спасението. Вместо тях имаше съвсем новички, каквито не бе виждал другаде, освен по страниците на списанията от два долара, всичките с прекрасни, живи цветове.
— Откъде се сещаш да направиш такова нещо?
Тя все още го чакаше отвън, пред вратата.
— Чарли?
Той се обърна.
— Внеси ме вътре — заповяда тя.
Те втренчено се гледаха известно време, докато Чарли осъзнае какво иска от него. Той пресече стаята и я взе на ръце. Божке, мина му бегло през ума, добре, че не е Мардел, подът можеше да се продъни. Щеше да ми е нужен механизъм за вдигане на тежестта.
Той ритна вратата след себе си и се втренчи в лицето й, толкова близо до неговото — ноздрите, потръпващи криле на лебед, а очите, огромни, лъскаво-черни, замъглени от страст и желание: той я целуна, тя го задържа, обвила врата му с ръце. „Хич не е зле“ беше усещането на неговото здраво, в разцвета на силите младо тяло, и олюлявайки се, влезе с нея в спалнята, хвърли я на леглото и се метна отгоре й.
Неописуемо беше, въпреки че ярките преживявания с Мардел светваха и угасваха в съзнанието му. Все едно беше завързан в торба с единадесет змии-боа. На няколко пъти се изплаши, че таванът се срутва. А в един миг усети как главата му се топи, разтича се по раменете и се разплесква из леглото. Окапаха пръстите на краката му. По-късно, след края, си даде пълна сметка за станалото. Беше спал с една Прици. Какво щеше да си помисли тя и как щеше да се оправя той?
За да се потопи изцяло в характера на Мардел ла Тур, Грейс написа писмо, адресирано до въображаемата си майка в Шафтсбъри. Измъчи се. Написа чернова, после преписа писмото, готово за изпращане. Измисли някакъв адрес. Адресът не беше от значение, нали писмото заминаваше за Шафтсбъри, Англия. И без това щеше да попадне в службата за писма без получател.
