— О, Чарли — каза тя, точно когато пресичаха южната част на Бруклин, на път за къщата на Винсънт в Бенсънхърст, — татко ще бъде толкова щастлив!
— Щастлив?!
— Съюз на двете семейства, които направиха възможно присъствието на Прици в Америка. Внучката на Корадо Прици и синът на неговия пръв приятел и consigliere.
— Съюз ли?
— Нека засега си остане в тайна! Нека поживеем сред това сияйно щастие поне още няколко дни, а после ще кажем на баща ми!
— Мей, значи… смяташ, значи ли… че сме сгодени?
Тя се обърна към него с грейнали очи.
— Ти така искаше, нали? Да намериш своята спътница в живота, а аз — да съм майка на децата ти, нали така искаш?
— Господи, Мей, всичко стана ужасно бързо, не ми се побира в главата. Още не съм свикнал с тази мисъл.
— Не си свикнал? А за какво мислеше тогава, днес… когато… когато ме облада? Да не би да си въобразяваш, че съм някаква…
— Не! Не! Не! Но всичко стана ужасно бързо. Казах само, че — да, права си, нека изчакаме засега, можем да кажем на Винсънт и по-късно.
— О, любов моя!
Чарли живееше в бащината си къща, на Осемдесет и първа улица в Бенсънхърст, докато ремонтираха апартамента. Приемаше това място за свой дом, тук майка му го бе учила да готви и да уважава реда и чистотата. Докато чакаше Поп да се прибере, Чарли сготви pumaruoro o gratte — запечени домати, напълнени с аншоа, смлян салам и препечени сухарчета; извади макароните с подправки, кафето, какаото, лимон, после ги напълни с извара и захар, ароматизирана с ванилия щяха да похапнат и да поговорят с Поп. Чарли все поглеждаше към часовника, най-накрая отиде в дневната, почисти с прахосмукачката корниза на тавана и рамките на картините, тъй като чистачката, изглежда, винаги забравяше за това. Поп се прибра към осем без петнадесет. Беше повече от изненадан, като разбра, че Чарли е приготвил за вечеря две от любимите му ястия.
Не знаеше откъде да започне. Така и не можа да събере мислите си, докато вечеряха. След това се преместиха в гостната, претъпкана със столове, с лампиони с дълги златни ресни; там беше пианото, на което някога свиреше майка му, с бирените халби, строени по издадения като лавица корниз на тавана. Когато беше малък, Чарли много искаше да ги свали, за да ги разгледа отблизо, но майка му винаги казваше, че от разстояние изглеждат много по-добре. Той все още вдигаше очи да ги погледне, влизайки в гостната.
— Тате!
— Да?
— Трябва да поговорим.
— К’во има?
— Мислех дълго, но още не мога да разбера как стана — Мейроуз Прици си е наумила, че сме сгодени.
— Сгодени ли?
— Като да се женим.
— Ти и Мейроуз! Виж ти, Господи! Това е страхотно! Какво те тревожи?
— Тате, как така, изобщо не знам как… по дяволите! Тате, срещаме се и едва се познаваме, а в следващия момент ми казва, колко щастливи щели да са Винсънт и дон Корадо заради нашия годеж.
— Чарли, к’ви ги дрънкаш?
— Тя обзаведе апартамента. Днес свърши и ми каза, че няма да е зле, ако отидем да го видим.
— Е?
— Ами, отидохме. Страшен е станал! После тя ми казва: „Чарли, пренеси ме през прага“. Цялата в бяло. А в ръката й — роза.
— Като булка?
— Ъхъ. Взех я на ръце, пренесох я вътре, затворих, после я погледнах, тя се сгорещи, пък аз хич не му мислих, ама всеки на мое място ще направи същото, сложих я на кревата и… да.
— Значи, казваш…
— Да.
— Мейроуз ПРИЦИ?
— Да.
— И сега не разбираш защо казва, че сте сгодени?
— Тате, моля те…
— Какво му е лошото да си годеник на Мейроуз Прици, внучка на Корадо Прици? Ще наследиш цялата планета! Ще станеш бос след няколко години. К’во си се наежил такъв?
— Не я обичам.
— Ще я заобичаш значи. Не е трудно! Тя е възхитителна! Талантлива! Кажи ми само нещичко, което тя да не е!
— Не е жена за мен. Влюбен съм в друга.
Поп се облещи.
— Да не ме будалкаш?
— Как ш’е будалкам за такова важно нещо? К’во да правя?
— Има някои работи за Винсънт, които не знаеш, Чарли. Още от младите му години. Повярвай ми, Винсънт може да бъде голям звяр, а опре ли до чест, побеснява. Имаше един момък, Винсънт казваше, че бил се изпикал на честта му. Та оня отишъл веднъж на кино. Седнал на последния ред. Винсънт грабнал к’вото му паднало под ръка — чук, влязъл в киното и го халосал с острия край по главата, пръснал му черепа. Винсънт е много докачлив, опре ли до чест.
— Няма нужда да я докарваме дотам.
— Винсънт пощурява, стане ли дума за чест, а Донът пък се връзва, стане ли дума за непризнателност, само че той му вика нелоялност. Ако Мей каже за вашия годеж, даже и без да гъкне как е станало, а ти започнеш да увърташ, за да се измъкнеш, Винсънт ш’ти спука гъза заради неговата чест, а Донът ш’те гони до дупка заради „нелоялност“. Не зная кое от двете е по-лошо.
— Не мога да зарежа жената на моя живот, тате. Има един много тънък момент.
— Какъв по-тънък момент от това да останеш жив?
— Не мога, Поп. Казвам ти.
— Коя е тази жена?
— Танцьорка в „Латино“. Мисли ме за търговец.
— Как се казва?
— Мардел ла Тур.
— А истинското й име?
— Мълиган.
— Мардел, сигурно е Маргарет. Запомни да я наричаш Маргарет и виж к’во ш’стане.
— Мардел по ми допада. Тя е англичанка.
— По произход ли?
— От Англия е.
