Джордж Ф. Мелън знаеше, че изостава от кмета в предизборната надпревара. Така говореха медиите, а допитването до общественото мнение го доказваше. Всички проучвания и извадки на анкетите показваха, че неговата кампания против корупцията, хазарта, наркотиците и високите такси за луксозни жилища е в пълен разрез с нагласата на избирателите от град Ню Йорк. Той смекчи изказванията си против абортите и за необходимостта от молитва в училищата до такава степен, че почти престана да говори за това. Постепенно убеди привържениците си от Електронната евангелистка църква тихомълком да му оказват подкрепа. Необходима му беше рязка промяна в изявите. Преди време искаше да изкорени бандитизма в града, но вече започваше да разбира колко много разчитат на него нюйоркчани, за да осигуряват удоволствията и удобствата си, и виждаше откъде капят големите пари.
Наглото убийство на Вито Деспиза, извършено пред очите на полицията и кмета на град Ню Йорк, изглежда имаше връзка точно с тези големи пари във високите етажи на властта. Но тъй като беше религиозен водач, Мелън не можеше да повярва, че наистина някой би могъл да търси изгода от такова брутално убийство.
Естествено, Джордж Ф. Мелън се допита до доверените си съветници. Защото дори жителите на Ню Йорк не биха подкрепили със своя глас в Деня на изборите подобно нещо. Помощниците му, свежото попълнение от храмовете в Северна Каролина и Джорджия, бяха на същото мнение. Решиха, че избирателите биха оценили постиженията на кметския мандат, но в никакъв случай не биха му простили това явно убийство.
Споразумяха се, че ако намерят неоспорими доказателства срещу Чарли Партана, когото Уили Деспиза разпозна като убиеца на брат си, действувал по поръчка на престъпната организация в Ню Йорк с участието на кмета и полицията, и ако изненадат обществеността с тази новина седмица непосредствено преди изборите, то Джордж Ф. Мелън би получил уникален шанс за победа.
Упълномощени съдебни заседатели трябваше да арестуват Партана в присъствието на няколко стотици представители на медиите и телевизионните камери рано сутринта в понеделник, осем дни преди изборния ден, за да се наелектризират избирателите в града, изобличавайки кмета, опонента на Джордж Ф. Мелън, в съучастие с организираната престъпност, извършваща убийства, пласираща наркотици и разширяваща хазарта в град Ню Йорк. От друга страна, ако настояваха да арестуват Партана, без да имат железни доказателства, тогава кметът, полицията, гражданските дейци и медиите ще обвинят Мелън в опит за измама на гласоподавателите, използувайки страха им от скалъпване на нелепи обвинения, чрез които да спечели повече гласове.
— Имаме петима, а може би шестима свидетели, върху чиито показания можем да построим обвинението — каза Мелън на своя екип по време на тайното заседание в съблекалнята на „Църквата на Непорочния Хроникьор“. Тя бе евангелистка холдингова компания, която се готвеше публично да предложи акции и облигации от името на Обединените електронни църкви в Америка и на която Джордж Ф. Мелън беше съосновател, т.е. притежаваше част от основния дялов капитал.
— И така, разполагаме с лейтенант Хенли и сержант Мънгър от полицейското управление. Бившият детектив, сержант Феърънз и онзи телевизионен екип от ЕнБиСи. Смятам, че няма да издържат на сериозен разпит, затова нека да ги доведем.
— Трябва тайно да ги снимаме и да запишем гласовете им по време на разпита, шефе — предложи Кларет Хайнз, държавния секретар на Мелън в сянка.
— Можем да подготвим страхотно петнадесетминутно документално предаване, или пък две-три минутни репортажи за разговорите по време на утринните забавни предавания.
Мелън подложи на кръстосан разпит първо лейтенант Хенли. Кметът и полицейското управление трябваше да му разрешат да говори с Мелън. Ако бяха отказали, щяха да се окажат в още по-неприятно положение. Никой не се притесняваше за това как ще се държи Хенли, но за всеки случай Поп уреди той да получи „златен“ плик. А що се отнася до Мангър, Хенли го напътствуваше до самия ден на очната ставка, след което кметът нареди, щом е действувал правилно, да бъде възстановен отново капитанският му чин.
По време на разпита Хенли с готовност призна, че се е появил на сцената преди да се случи убийството на Вито Деспиза.
— Лейтенант Хенли, защо отидохте там? В действителност служебните ви обязаности на участъков полицейски началник не ви задължават да присъствувате при залавянето на беглец.
— Бях на път за вкъщи. Чух за акцията по радиото в колата. Бяхме много добри приятели и колеги с единия от жертвите на Деспиза. Исках да взема участие в залавянето му.
— Да, но защо от всички присъствуващи полицейски служители точно вие, а не някой друг се качихте в апартамента на Деспиза и вие говорихте с него веднага щом пристигнахте на мястото.
— Вито беше изпратил бележка. И камерите уловиха момента, когато тя излиташе през прозореца. Вито искаше да говори с мен.
