— Джеймито никъде не мърда без четирима телохранители — каза Поп.
— Чарли, ш’ са опра’иш ли?
— Изпрати първо Водопроводчика и Фил да разберат къде ходи, къде ще бъде и да му съобщят.
— Петима души. Дори и само тримата да им скочите, ще се вдигне страшна врява — рече Поп.
— Ще се оправя и без тях. Сам ще ударя — отговори Чарли. — Нямам нужда от тия двамата.
— С петима души насреща? Няма начин.
— Може да стане, с няколко цианидови гранати.
— Откъде ще ги вземеш?
— Частта на Релиджо ще ги направи или пък ще ги открадне от военните. Нека само някой от охраната ги качи направо на самолета, така че да не ги прекарвам за проверка на летището.
Винсънт въздъхна.
— Не мога да разбера, Джеймито взема чисти пет и половина милиона на седмица и пак ни удря в кантара.
— Крадецът си е крадец — каза Поп.
— Джеймито е добро момче — отвърна Чарли. — Ами ако той не знае, че неговите хора се опитват да ни работят? Искам да кажа, това може да си е нормално за колумбийците, стоката да олеква още преди да стигне Маями. Ако вината е на друг, ще сбъркаме, ако пречукаме Джеймито.
Винсънт и Поп се спогледаха озадачени.
— Това променя ли нещо? — попита Винсънт.
— Важното е, че ще разберат какво имаме да им кажем, Чарли — допълни Поп. — Следващия път ще бъдат по-внимателни с такъв голям клиент. Доброжелателството ни и сътрудничеството са поставени на карта.
Докато чакаше знак от Маями, Чарли работеше с техниците на Релиджо по ключалките и електронните механизми за отваряне. Вече бяха приключили, когато се обади Водопроводчика да каже, че всичко е готово. Чарли бе готов. Той излетя от Ню Йорк с Мардел. Тя така го притисна до стената, че той се видя принуден да я вземе. Беше свободна. Просто чакаше да бъде измислен нейният номер в програмата и не можеше да репетира, освен това костюмите се шиеха още. (Имаше и друго, въпреки че не му беше казала — сезонът в Ню Йорк още не беше набрал сили).
Щом чу от него, че ще заминава за няколко дена, тя спря да яде. Взе от лекарството на Едуина, което приятелката й гълташе за покачване на температурата и се разболя — вдигна четиридесет градуса. Седеше по бельо и зяпаше в стената. Истински кошмар. Накрая той й каза, че може да го придружи във Флорида, но трябваше да търси решение и за другата страна на въпроса: Мейроуз.
Докато Мардел се стягаше за пътуване, Мейроуз пренощува при него, стана в ранни зори и му направи огромна закуска, за да разбере, че е грижовна и да се чувствува благодарен. След това тя го повали на кревата и така здраво го заклещи през кръста, че той изпита съмнение дали тя не си иска закуската обратно. Тя приготви куфара му, но, слава Богу, имаше някаква среща в офиса рано сутринта, така че го остави да отиде сам на летището.
Закара го Зинго Папалуш, който в скоро време се очакваше да стане личен шофьор на тъста, затова Чарли не можеше да вземе Мардел със същата кола. Поръча й лимузина, но това му се размина единствено защото тя знаеше, че живее много далеч извън Бруклин. Имаха запазени места в самолета и се срещнаха направо там; нисичък мъж, облечен в бял комбинезон с името на компанията отзад, мина край тях по пътеката и пусна в скута на Чарли малък пакет.
— Толкова се вълнувам, Чарли. Никога не съм била във Флорида.
— Много е хубаво.
— Ще трябва да си купя бански костюм.
— Какво?
— Бански костюм.
— Добре, но само ако не го обличаш.
— Какво говориш?
— Не искам да ме убият в суматохата, когато се появиш в бански костюм.
Тя закачливо го сръга, от което той едва не се просна на пътеката, а ръката му се схвана.
— Ах, ти! — извика щастливо тя.
— Настанени сме в приятен хотел в най-добрата част на плажната ивица и ако нещо ти потрябва през деня, вдигни телефона и кажи на персонала.
— А ти къде ще бъдеш? — попита тя с тревога.
— Имам работа. И аз работя от девет до пет, както всички останали. Сутринта те целувам за довиждане и излизам. После се връщам и тогава можем да пра’им к’вото искаш.
— Добре, Чарли. Чувствувам се спокойна.
Джеймито живееше в хотел „Боливар“. Водопроводчика беше запазил стая за Чарли. В осем сутринта Чарли се озова там, точно срещу апартамента на Джеймито, делеше го фоайето, впрочем на етажа имаше само два апартамента. Преоблече се — памучна фланела и бял анцуг, така се обличаха работниците в хотела, а в десет без петнадесет, разположил се на стол, започна да наблюдава съседите през дупчицата, която беше пробил на вратата, докато най-после Джеймито, съпроводен от другите четирима се отправиха през фоайето към асансьора. Чарли изчака десет минути и пресече фоайето, отиде до външната врата на апартамента и извади патрона. Сложи друг, с дистанционно управление и го пробва. После влезе вътре и постави такива патрони, включени към едно и също електрическо табло, на плъзгащата се врата към терасата и на единствената вътрешна врата, която свързваше дневната с коридор, водещ към спалните.
