— На един кадър се вижда как влизате сам в сградата, следват обяснения какво мислите да предприемете, а после ви показват как излизате, след като сте говорили с Деспиза.
— Опитах се да му говоря. Напразно.
— А аз ви казвам, че с Деспиза сте говорили за бизнеса с наркотици.
— Много грешите, господин Мелън.
— За какво говорихте тогава?
— Той каза, че иска да се види с брат си, Уили.
— Но щом слязохте долу, след като се „опитахте да му говорите“, както сам се изразявате, веднага отидохте при кмета, нали?
— Не си спомням такова нещо.
— Тази среща също е снимана от телевизията, лейтенант Хенли.
— Кметът ръководеше операцията. Казах му, че заподозреният отказва да разговаря с мен.
— Той отказа да говори с вас и тогава беше изпратен сержант Джордж Феърънз?
— Точно така.
— Познавате ли детектив Феърънз?
— Не, не лично.
— Но вие и сержант Мънгър, оглавяващ спецкомандата, не само му дадохте нареждания във фоайето на сградата, но му връчихте и един от вашите автомати, така ли?
— Не е вярно.
— Не сте му давали нареждания?
— Не сме му връчвали автомат. Феърънз е психолог, професионалист. Отиде да приложи на Деспиза психологическите си методи.
— Детектив Джордж Феърънз показа ли полицейската си карта?
— Нужно ли е? Той е полицай. Цялото управление знае, че е психолог.
— А аз ви казвам, че Джордж Феърънз се пенсионира от нюйоркското полицейско управление преди три години. Живее в Монреал и професията му е да яде.
— Каква професия е яденето?
— Седи на витрината на някой ресторант в Монреал и яде огромни порции в продължение на часове, за да изкарва пари.
— Невъзможно. Той е твърде млад за пенсия и доста слаб, за да би могъл да се тъпче така.
— А аз ви казвам, че човекът, когото сте инструктирали не е Джордж Феърънз, а Чарлз Партана, професионалният убиец на мафията, който, следвайки вашата инструкция, отишъл в апартамента на Вито Деспиза и го застрелял.
— Именно на детектив Феърънз дадохме някои указания. Когато той се върна, сержант Мънгър и неговата спецкоманда се качиха в апартамента на Деспиза, разбиха вратата и го застреляха при самоотбрана, защото Деспиза откри огън по тях.
— Смятате ли да се придържате към тази история, лейтенант?
— Така се развиха събитията.
— Защото ако смятате да се придържате към тази история, ще трябва да я разкажете отново, под клетва, в съдебната зала. Това е всичко, лейтенант.
Кръстосаният разпит на Уели Мънгър потвърди показанията на Хенли.
Честър Сингълтън, оператор от ЕнБиСи, последвал в апартамента спецкомандата с камерата си, каза на Мелън, че бил останал с друго впечатление: не се наложило спецкомандата да разбива вратата на апартамента, тъй като тя зеела отворена. Също така той каза, че ясно си спомня следната картина: Деспиза бил разкъсан на парчета, разхвърляни по пода, по стените и тавана в дневната на апартамента си, още преди спецкомандата да открие стрелба но това, което било останало от него на пода.
Сингълтън напусна стаята за разпити и Мелън със сътрудниците взеха единодушно решение — нямаше никакво съмнение, че Хенли и Мънгър лъжат. Фактът, че Феърънз живее в Монреал и можеха да го доведат в Ню Йорк, за да свидетелствува, и че през последните три години не е напускал Монреал, беше страхотна улика, която щеше да позволи на областния прокурор да ги изобличи — Хенли и Мънгър ще лъснат като тиган на месечина. Показанията на Сингълтън щяха да потвърдят, че Деспиза е бил застрелян от някой, който полицията на град Ню Йорк нарича Джордж Феърънз, но всъщност не би могъл да е той. Юристите от екипа на Мелън признаха, че разполагат с достатъчно доказателства, за да изискат от съдебните заседатели обвинителен акт срещу Чарлз Партана, и че фактите от това обвинение трябва да станат обществено достояние в понеделник, осем дни преди изборите. По това време Джордж Ф. Мелън и упълномощените лица от прокуратурата и придружаващите ги информационни средства трябваше да го арестуват.
Винсънт свика заседание с Анджело и Чарли Партана. Той четеше вестник, когато те влязоха в офиса и седнаха.
— Вижте какъв боклук ни пробутват — възмути се той. Прочете на глас: „Президентската комисия обяви днес, че азиатски престъпни групировки, настанявайки се трайно на ключовите позиции, представляват сериозна заплаха за американската икономика“. — Ние правим петстотин милиарда годишно, а сега изведнъж, жълтите със съдраните гащи били сериозна заплаха. Я чуйте, да му се не види: „Бандата на Бамбуците от Тайван пристигнала в Америка, тъй като била принудена да напусне страната поради стриктно прилагане на тайванските закони“. Какъв боклук, а! Тайванското правителство са сто на сто изпечени мошеници, съставено беше от шанхайската Зелена банда. Тайванският президент е главен водач на Зелената банда — Чан Кай-ши. Защо ни пробутват този боклук?
— Нали купувахме от тях по едно време — каза Поп.
— Както и да е, не съм ви викал за това. Чарли, помниш ли малкия Джеймито Арасар?
— Латиноамериканецът, доставчикът.
— Тоя ни удря в грамажа. Заминаваш за Маями, искам да си получи заслуженото.
