Мейроуз имаше вид на човек, който наблюдава през прозореца на канцеларията си приятната гледка, откриваща се зад солидното каменно здание в Търтъл Бей, седалище на компанията й. Лицето — безизразно застинало, очите изстрелваха поток искрящи лъчи: приличаше на героиня от рисувано филмче, току-що цапардосана от подлия живот. Тя не можа да повярва. Бе се обадила по телефона в Маями Бийч, в хотела, притежаван от Прици, и бе помолила за Чарлз А. Партана, а се бе обадила жена. Най-напред бе изпитала досада, обвинявайки глупавата телефонистка за грешката. После разбра. Гласът, много британски, поиска да узнае кой търси Чарли, а тя се беше раздразнила наистина, защото коя, по дяволите, можеше да си позволи такъв въпрос, и то с такъв тон, като че нямаше право да говори с г-н Партана, където и да се намираше той.
— Нека дойде на телефона.
— Г-н Партана не е тук.
— Къде е?
— В канцеларията си е.
Беше свръх превзет глас на надута безцветна англичанка.
— Вие коя сте?
— Госпожа Партана.
Думите се забиха във вътрешностите й като ледени остриета.
— Госпожа Партана? И от кога ТОВА?
— С кого разговарям?
— Аз съм госпожица Мейроуз Прици. Моля да запомните добре името ми, за да не го сбъркате, когато кажете на господин Партана, ме съм го търсила. Аз съм годеницата му.
Сега беше ред на кучката да изпита удара.
Задиша тежко. Пое дълбоко въздух. „Годеница!“
— Как се казвате?
— Мардел ла Тур.
— Слушайте, госпожице ла Тур. Обаждам се от Ню Йорк, иначе бих дошла веднага, за да счупим по един стол в главата на този кучи син.
— Къде живеете?
— В… в Ню Йорк.
— Къде точно?
— Двадесет и трета, западен район, номер 148.
— Кога се връщате?
— Струва ми се, в понеделник. Но, вижте, госпожице Прици…
— Двете ще си поговорим малко. Ще ви се обадя.
Мейроуз все още се тресеше от разговора с жената в хотелската стая в Маями. След като сложи слушалката, изпрати детективи в Маями и Ню Йорк и беше сигурна, че ще се върнат с неопровержимо доказателство, че Чарли през цялото време я е мамил, срещайки се и с двете. Ще му счупи врата. На него трябваше да му е ясно, че щом си е позволил подобно нещо с нея, тя ще го унищожи.
Тъй като често подпитваше баща си, бе научила, че в Маями Чарли има работа с един от доставчиците им, но казал на жената, че „отива в офиса“. Не че не можел да й каже истината, но важното беше, че тя не е от тяхната среда, иначе щеше да знае, че хора като Чарли не ходят в канцеларии, когато са в Маями. Ама как ли можеше да бъде от обкръжението им с тая приказка! Говореше като С. Обри Смит.
Може би Чарли е подбрал някоя тамошна красавица или хората на Каско Фидел се бяха погрижили за него. С това можеше да се примири. Това е нещо нормално, както казват, за мъжете, когато са на път. Но да поведе друга със себе си от Ню Йорк, когато нея не бе поканил да го придружи, дори само от учтивост, защото знаеше, че не може да зареже дела си, работата си. Не, това няма да му се размине, горчиво преглъщаше тя, ще трябва да намери кой и как да се справи с него.
Знаеше, че можеше да го направи. Заплахите, отправени към него в съзнанието й, я поуспокоиха малко, но допуснеше ли Чарли да бъде „обработен“ по обичайния начин, тя щеше да стане като баща си, а всичко друго би било за предпочитане.
Чарли й трябваше. Всичките й планове зависеха от него. Сега, когато откри, че той е с друга в Маями, чувствата се изостриха, сякаш я раздираха отвътре. Той бе пъклено изчадие, кучият му син, а какво да прави тя? Една Прици. Никой на света не знаеше по-добре от него какво значи това, и все пак не се беше възпрял.
Тя бе уверена, че Анджело Партана знаеше със сигурност коя е жената, защото той научаваше за намеренията на сина си преди самия Чарли, но как да попита, без да разрови вонята?
В едно нещо бе сигурна. Чарли трябваше да бъде позорно разпнат. Така той ще разбере, първо, че не може нито да мърда, нито да избира, и второ, колко глупаво е да се мотаеш с жена, която не се нарича Прици. Трябваше да му стане ясно, че се е обвързал безвъзвратно с една Прици, че е сгоден за една Прици, за която ще се жени, дори да не са обявили годежа официално само защото тя не го бе поискала, а не защото той не го бе потвърдил. Веднъж завинаги трябваше да осъзнае, за бога, че не му е позволено да се мотае из страната с всяка кучка, която му се ще да опипва, като че живееха в Китай. Но те са в Маями. Имаше ли някой, който да не го познава? Пропуск беше, че хората не знаеха за дадената дума на внучката на Корадо Прици. Ще го прикове, но не към разпятието, а към земята, защото там му е мястото, та всички да разберат на кого принадлежи той, защото ще обяви годежа им. Трябва да съобщи на баща си и дядо си. Изпита обаче известен страх, защото ако Чарли продължеше с жените, както досега, не след дълго щеше да легне в каменното ложе.
