Както обикновено, на летището цареше стълпотворение. Ден или нощ — часът не оказваше никакво влияние на движението на летището. Беше шест и половина в петък сутринта, а имаше толкова хора, като че беше погребението на Ганди. Как може десетки хиляди хора в такъв час на деня дори и да помислят за пътуване?
Той намери телефонната кабина, разположена най-близо до източния пропуск за излитане, седна вътре и затвори вратата. След пет минути се приближиха двама души, въпреки ранния час, надничаха вътре през стъклото и удряха по вратата. Чарли отваряше с отмерено бавни движения, като Хъмфри Богарт, после ги заливаше с ледения душ на страха и те си отиваха. Телефонът иззвъня.
— Поп?
— Да. Свърши ли работата там?
— Коя?
— С Джеймито.
— Ъхъ.
— Добре. Сега слушай — познаваш Мелън, кандидат-кмета, дето залага на реформите.
— Ъхъ — отвърна Чарли раздразнено.
— След една седмица, а това по неговия план значи в неделя призори, той е уредил пълномощници на американската прокуратура заедно с цял куп репортери да нахлуят в апартамента ти и да те приберат, а вечерта да говори по телевизията, така че в понеделник, осем дни преди изборите, ще гръмне бомба: ще обвини хората от полицията и кмета, че са ти наредили да пречукаш Вито, за да спасят наркоимперията си.
— К’вооо?
— Така е. Представяш ли си? Ще използва т’ва, за да спечели преднина в изборите. Засега имат само името на Джордж Феърънз, детектива, който според тях е „обработил“ Вито. В деня, в който ти свърши с Вито, компютърът погрешно изплюл на ченгетата името на детектив, който се е пенсионирал преди три години и живее в Монреал. Знаеш, че хората на Мелън се докопаха до Уили Деспиза, който им казал, че същата вечер те видял да влизаш в сградата на Вито. Сега Мелъм притиска Дейвид Хенли и му обещава к’во ли не.
— К’ва е таз клопка?
— Добрал се и до един телевизионен оператор, влязъл в апартамента на Вито веднага след спецотряда, та той казал, че на пода имало останало нещо от Вито, но по-голямата част от тялото му била вече разплескана по стените преди сержантът да стреля.
— Това било значи!
— Да, но без доказателства. Докато не се сгъстят облаците над твойта глава, може даже да започне, затова като начало си му нужен ти. Ша т’качи на кръста пред камерите; ша т’арестува пред двеста журналисти. Вече всичко е задействувал и сега ша т’търси, докато не те намери.
— По-шантаво нещо не съм чувал досега.
— Иска да те пипне, обаче не му пука какво ще стане с теб. Всъщност иска да склещи кмета. Прикрий се и тихо изчакай да минат изборите.
— Къде?
— Уредил съм.
— А училището? По дяволите, идват изпитите!
— Ша им занеса медицинско, че си болен. Аз съм ти баща, к’во ше ми кажат, много лошо, господине!
— Ще трябва Водопроводчика да отиде в понеделник да ми занесе домашното.
— Не бери грижа за това.
— Божке, тате, ти не знаеш всичко. Имам ядове с Мардел, и с Мей съм го загазил.
— Чарли, сега не можеш да се занимаваш с тях.
— Едуардо зае ли се вече с тоя Мелън?
— С него Едуардо не може да работи направо. Но бъди сигурен, че ще го накара да успокои топката. Едуардо и дон Корадо искат да изчезнеш, докато всичко приключи.
— Божичко, тате, дотогава има десет дена, Мардел ще откачи!
— Аз ще поговоря с нея.
— Тате, слушай. Снощи Мейроуз й казала, че сме сгодени. Ти представяш ли си какво преживях?
— Сгодени? Мей казала така?
— Сигурно ме е объркала с друг.
— Добре де, к’во ша прайш? Две жени — не мож’ го скри.
— Но Мардел е толкова беззащитна, тате! Ти не знаеш. Вчера научава т’ва от Мей, а днес се събужда — мен ме няма. К’во ша си помисли? Че съм я зарязал, нали така? Мардел ще го приеме десет пъти по-тежко от всяка друга. Казах ти защо. Баща й, детето и тия работи.
— Не съм чувал такова нещо.
— Много е гадно.
— Чарли, т’ва е животът. Случва се. Обади й се довечера от Далас. Аз ша вечерям с нея и ша й обясня всичко.
— Всичко?
— Ще й кажа нещо, но не истината.
— Е, добре. Мили Боже, ами Мейроуз?
— Т’ва е лесно. Ще поговоря с нея.
— Не, не т’ва! Ами дето сме сгодени.
— Сигурно е някаква нейна прищявка. Нали няма нищо официално? Не е съобщила нито на дон Корадо, нито на Винсънт. Опитва се да те схруска за вечеря.
— Тате, не е ли по-добре да не говориш с Мейроуз? Тя е много горда. Как да й се сърдим? Тя е влюбена в мен и затова казва, че сме сгодени, но т’ва не значи, че иска цялото семейство да знае.
— Ще я залъжа, не се притеснявай.
— А къде отивам сега?
— Имаш резервация за хотел „Хилтън“ в Далас на името на Франк Аримината. След макароните трябва да преминеш малко на зеле, за да не забравиш вкуса му.
— Аримината. Arriminarsi значи да обикаляш нагоре-надолу.
— Точно туй ще правиш. Ша т’са обадя утре вечер. Остани там в събота и неделя. Виж има ли каубои, или отиди на кино. В понеделник ще са готови да те приемат в Ню Орлиънс.
— Дженаро?
— Да. Вземи кола под наем в Далас и отиди до град Тайлър в Тексас. Намери там летището. Ще летиш с един от Дженаровите самолети до Ню Орлиънс.
— Защо Мардел да не дойде с мен?
— Знаеш защо. Ще се набивате в очи.
— Но тя ще се съсипе!
