— Тогава новината трябва да се чуе на голямо тържество. И тъй като е за тебе, моя най-любима внучке, ще бъде грандиозно, каквото отдавна не сме имали. Ще го направим в „Старите градини на Палермо“. След около четири седмици, добре ли е?
Той протегна ръка, тя се наведе, целуна я. Тръгна си с овлажнели очи. От грамофона долетя квинтетът, последван от секстета, а скоро се намесиха и гласовете от хора. Прелестен миг, и примката около врата на Чарли се стегна…
Джордж Ф. Мелън бе прекарал в Бронкс изключително труден ден от предизборната си борба. Изправен под ледения дъжд, той премина с автоколоната по празните улици покрай гимназията Де уит Клинтън, надолу по Мошолу Паркуей и стигна до горната част на Гранд Конкорс, за да присъствува на слабо посетения митинг на Янки Стейдиъм, който му се беше случвало да види. Ядрото от негови поддръжници, конгрегацията на Електронната евангелистка църква, събрана от всичките пет района за участие в кампанията в Ню Джърси и Кънектикът, бяха докарани с автобуси и имаха възможност да чуят още веднъж предизборната му реч. Нямаше телевизионни камери. Не присъствуваха и журналисти от радиото, защото се бяха уговорили да спестят останалото от предназначените за финансиране на кампанията суми за последната решаваща седмица след ареста на Чарли Партана, когато църковна музика щеше да зазвучи от могъщи органи в знак на победата.
Той се прибра изтощен вкъщи. Живееше в един обикновен на два етажа апартамент на Пето авеню — до музея Метрополитън, който така и не намери време да посети, но тази близост подчертаваше жаждата му за изкуство и култура.
Сицилианецът Луиджи, безупречният иконом, се завтече, помогна му да свали палтото, шала, шапката, ръкавиците и му подаде голяма чаша уиски с малко вода и лед.
— Господин Марвин е в кабинета, сър.
Марвин беше тридесет и една годишният син на Мелън. Мелън отпи няколко глътки от уискито преди да се изправи лице в лице с Марвин, защото знаеше, че няколко часа, прекарани с него, се равняваха на няколко месеца, прекарани в самота на космически кораб, обикалящ из пространството на Алфа Кентавър. Навремето Марвин имаше желание да се изяви в църковното поприще и да стане духовна издънка на един светец, преподобния Джери Фалуел, който наставляваше хората си: „Един ден ще слезе Исус и отведнъж ще унищожи всички разпоредби на Върховния съд, с едничък удар.“ Но баща му се бе възпротивил категорично. Марвин стана негов изпълнителен директор и носеше на плещите си многобройните задължения по строителството на храмови комплекси из цялата страна. Сега баща му даваше всичко, до последното пени, за да стане кмет на град Ню Йорк, втората по значение изборна длъжност в Съединените американски щати. Мелън преполови чашата си, изправен в просторното антре, после изпъна рамене и влезе в кабинета с бодра крачка, за да се срещне с Марвин.
Синът му по телосложение приличаше повече на майка си, отколкото на Шон Конъри в ролята на Джеймс Бонд. Беше нисък и дебел, с маслено-жълта коса и зъби. Не говореше напевно и независимо от това, за какво ставаше въпрос, добре тренираната му усмивка не слизаше през цялото време на разговора — в съгласие с ритуала на Електронната евангелска църква. Усмивката „поглъщам всякаква помия“ представляваше за духовенството на Електронната църква същото, каквото бе широкополата шапка за ортодоксалния евреин, или малката шапчица на темето на католическия кардинал.
Джордж Ф. Мелън нямаше нищо против сина му да опознае всички страни на техния бизнес, с изключение на една — парите. Имаше нещо подозрително у Марвин. Държеше се така, сякаш искаше да духне с парите. Разбира се, това беше илюзия. Мелън бе сигурен, но тъй като Марвин беше изявил горещо желание да даде своя принос в Електронната евангелистка църква, чието свято тайнство бяха парите, той беше нащрек.
Мелън тежко въздъхна. Ако ще бяга, Марвин би избягал само с куп пари. По целия свят няма да се намери по-безобиден и по-доверчив поклонник на жените. Освен да се моли за някоя Ева със свещеническа похотливост, друго не би опитал, за бягство и дума не можеше да става. Марвин е евнух, мислеше Мелън, и вече бе крайно време да го отпрати някъде по-далеч от града преди истинската и жестока изборна битка след задържането на Партана да е започнала, защото попаднеше ли сред такова оживление и дейност, Марвин ставаше свръхвъзбудим и току-виж оплескал нещо в най-решаващия момент.
