Мелън влезе в кабинета подобен на катедрала. Липсваше всякакъв домашен уют, по-скоро приличаше на удобна молитвена зала и учебна зала, в която обсъждаха Светото писание. С лице към вратата бяха поставени две катедри, имаше игрална маса с размери шест на дванадесет фута, а по стените бяха закачени оперативни карти на бойните действия в Босна по време на Първата световна война, висели някога в главните квартири на съюзническите войски, които сега внасяха борчески дух в интериора. В самия център на огромното бюро с резба флорентински стил се намираше неизменно ежедневната кръстословица от „Ню Йорк Таймс“. Мелън стисна ръка на сина си и се остави да го целуне по бузата. Запали една пура. Луиджи, безупречният иконом, тихомълком сложи в ръката му втора чаша пълна с уиски.
— Не пиеш ли твърде много, татко? — попита Марвин, по начина, по който винаги произнасяше думата — „татьо“.
— Не, Марвин.
— Алкохолът е наркотик, татко.
— Как върви работата, Марвин?
— Добре, татко.
— Националният конгрес на телевизионните евангелски общности и съпътствуващата го изложба се откриват следващата събота в Ню Орлиънс Ще бъда прекомерно зает, както знаеш, с нещо съвсем различно и затова ти ще представяш нашата фирма както на щанда, така и от трибуната, надявам се.
— Всичко е уредено, татко. Ще говоря четвърти поред, след Едгар Хеншоу Дав. Заминавам за Ню Орлиънс в събота сутринта, ще успея тъкмо навреме за важната конференция в понеделник.
— Върху кой библейски текст ще говориш?
— „Масло принесе във великолепна чаша“ — Исус Навин 1:9.
— Аз бих предложил друго — „защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“, Мат. 6:21.
Безупречният иконом Луиджи безшумно оправяше по нещо тук и там в стаята. Напълни и чаша за Марвин.
— Задачата ти е да продаваш, Марвин. Нужен ни е железен цитат, който да „задрънчи“ в касата ни, нещо от Писанието или от Уил Шекспир, а в същото време да влезе в речта ти като въведение към нашата пенсионна система за енориашите — зрители. Идеята е съвсем нова за дейността на църквата, но е толкова хитра и печеливша, че ще се продава като топъл хляб. Изгода ще имат много широки кръгове църковни дейци — три процента за всяка продадена индивидуална пенсионна полица, така че това ще се превърне в сензацията на конгреса им и ще привлече участниците.
— Татко, нека ти кажа какво мисля. Работата е голяма, по-голяма от твоя замисъл за първия в Америка християнски почивен комплекс и много по-смел и действен от идеята ти за организации като „Памет“ и „Клан“. — Марвин цъфна в обичайната си маслено-жълта усмивка. — За това начинание предричам 30 милиона долара брутен приход само за първата година.
— Какво пророчество, Марвин?
— Е, търговска прогноза, татко, не в библейски или политически смисъл на думата. Аз наистина съм готов да им я покажа в Ню Орлиънс.
Чарли витае сред прозирно синьо-зелена морска шир, препичайки се върху кремаво-белия корем на Мардел. Главата й е на няколко мили вдясно от него, а канарите на лакираните й нокти — на няколко мили вляво. Откъм външната страна на лявата й гърда се подава Мейроуз Прици: сърцето й бумти отмерено, но тежко. Катеренето е несигурно. Ето, изкачва се вече на върха. Оглежда се, вади автомат и стреля в Чарли. Оръжието страхотно трещи. Събужда го.
Телефонът върху нощната масичка до ухото му звънеше в мрака. Вдигна слушалката и каза „ало“, поглеждайки през рамо Мардел, която спеше до него. Хапчетата за сън й вършеха добра работа.
— Чарли? — обаждаше се Поп.
Чарли отвори очи.
— Колко е часът?
— Шест и десет.
— Сутринта?
— При теб ли е момичето?
— Да.
— Аз ще говоря, а ти слушай. Обличай се. Нищо не вземай със себе си. След десет минути долу ще те чака кола.
— Не мога, такова е положението, че не мога — прошепна Чарли по телефона.
— Става дума за твоя живот, Чарли. Налага се временно да изчезнеш.
— К’во, к’во?
— Не сега, действай!
— Дрехи да вземам ли?
— Нови ще си купиш.
— Ама защо?
— Заради Джордж Ф. Мелън.
— О!
— После ще говорим. Колата ще те закара до летището в Маями. Влез в телефонната кабина, която е най-близо до източния пропуск на заминаващите. Ще ти се обадя там. Знам номера.
— А какво ще стане с…
— Остави бележка на момичето. Пиши й, че спешно заминаваш, служебно. Има кола за нея до Ню Йорк. Да се обади на камериера щом се приготви. Ще има още една пътничка, така че няма да е сама.
— Коя?
— Госпожа Бостуик.
— Боже, Тате, ти даже не си представяш колко по-оплетено е всичко.
— Чарли, трябва да изчезваш. Като поговорим, ще ти стане ясно.
Мардел сънливо се размърда.
— К’во има?
Той се наведе и целуна голото й рамо.
— Нищо, нищо, спи.
Чарли се облече бързо, плисна си вода на лицето, среса косата. Седна на малкото бюро в стаята.
„Скъпа Мардел, написа той, изскочи една важна работа. Налага се да замина. НЯМА НИЩО ОБЩО СЪС СНОЩНИЯ НИ РАЗГОВОР“. Това изречение той написа с тлъсти главни букви. „Когато се облечеш и прибереш багажа, обади се на камериера и един сътрудник на баща ми ще те откара в Ню Йорк. Няма защо да се тревожиш. Всичко е наред — цветя и рози. С обич, Чарли.“
