— Виж сега. Уреди щуравите ченгета да стоят настрана от мен и ме отведи някъде, но по-добре в Ню Йорк, а аз изпявам операцията на Прици с „говната“9 по Източния бряг.
— Божичко, Вито! — с това предложение Вито караше Хенли да изхвърли тлъстите мръвки от иначе постната манджа.
— Е, к’во ще кажеш?
— Какво да ти кажа? Ще им предам долу, а те ще обсъдят.
Хенли слезе на улицата без да забравя, че го следват обективите на камерите: ето го, мрачно-сериозен и ужасно разтревожен, но прозира и надеждата за справедливо възмездие. Той докладва на кмета в близък кадър, но без звук, казвайки, че Вито печели време; двамата с кмета имат вид на конспиратори, които кроят заговор за унищожението на човечеството. Кметът го потупва по гърба и прави знак, че е свободен. Хенли се изгубва сред полицаите и гъстата тълпа наоколо в падащия мрак на вечерта и хлътва в отсрещния бар.
Отиде в последното сепаре, където го чакаше Анджело Партана. Седна срещу него, свали си фуражката, изтри челото и врата си и заговори:
— Каза, че ще разкрие операцията за продажбата на говна по източното крайбрежие, ако му осигурим достъп до града.
Анджело въздъхна тежко. Изправи се бавно и отиде до телефонната кабина в другия край на стаята. Беше висок, плешив мъж в заника на петдесетте, но гъвкав и стегнат, забравил отдавна що е жал. От двете страни на главата, точно над ушите, се белееха ивички коса, но нагоре към темето от нея нямаше и помен. Лицето му беше с цвят на какао, а носът висеше като клюн на папагал. Не се забелязваха бижута, но не можеше да се каже, че е облечен немарливо. Анджело бе съветник на семейство Прици. Най-ценното човешко качество за него си оставаше лукавството. Дълбоко бе убеден, че е способен да се измъкне от какъвто и да е хитър капан. Дори сицилианците бяха „пестеливи“ в отношението си към него, поради близостта му с Рогатия.
— Хората гледат телевизия — обичаше да казва той на сина си Чарли — и започват да мислят, че нашего брата сме безмозъчни бабаити. Никога не съм плашил с бабаитлък. Като ме видят, хората си мислят — а, тоя е някой богат зъболекар. Обличай се винаги семпло. Костюмът ти да трепти, а обувките да лъщят, нека те вземат за уважаван гражданин.
Той свали от апарата бележката с надпис „НЕ РАБОТИ“ и я прибра в джоба си, после набра личния телефонен номер на Корадо Прици.
Корадо Прици седеше на любимия си стол на 16 фута10 от големия прозорец и рееше замечтан поглед към Долен Манхатън, който наподобяваше зъбите на долната челюст на тиранозавър, а нежната каватина на Аролдо „Sotto il sol di Siria“11 разтапяше душата му.
Корадо Прици бе изобретател, Томас Едисън от Сицилия, защото пръв се беше сетил да запази за себе си изключителните права върху престъпния свят. Вродената му предприемчивост бе разчупила домашните рамки и бе извела семейството на международната арена: финансираше различни криминални групировки и направляваше действията им до най-малките подробности: предписанията му по придирчивост не отстъпваха на осемстотин и трите страници напътствия за работата на която и да е квартална „Макдоналдс“.
Далновидността на Корадо бе превърнала седемдесет, че и повече процента от семействата, действуващи на територията на САЩ, в негови делови съдружници: имаше приятели сред мафията и негрите, испанците и евреите, каубоите и представителите на Ориента за съгласувани действия в такива доходоносни начинания като наркотиците и хазарта, „охраната на труда“ — рекетьорството, безмитния бензин и проституцията, измами с подправени ценни книжа, отровните отпадъци, далаверите с банкови заеми, изнудването.
Това си бяха клонове на индустрията, които изискваха капитали за поддържане на високо качество и превъзходство над конкуренцията. От Корадо Прици идваше основният капитал и бързо разширяващият се обсег на политическата протекция.
Седемнадесетгодишен, той бе вече мъж с професия. Когато през 1915, т.е. година по-късно, имигрира в САЩ заедно със съпругата и невръстния си син Винченцо, Корадо бе заможен в сравнение с останалите сицилианци. Имаше цели деветстотин долара, голямо имане, което, прибавено към полученото в Италия професионално образование, му позволи да изгради едно семейство от compari12, приятели, другари, което по-късно щеше да се разрасне в синдикат и кръвно свързано цяло.
