„Малкълм и аз ще прекарваме няколко седмици в Париж всяка година и децата ни ще израснат там, разбира се, като католици.
Двамата с Андре разговаряхме за това вчера — да са католици. Той е много любезен и ме разтоварва от проблемите ми, разтоварва ме и неговата музика. Андре ми каза, че госпожа Струан е строга протестантка, и ме напъти как да се държа, ако някога стане дума за това.
Разговаряхме тихо — о, толкова съм щастлива, че ми е приятел и ме предупреди за баща ми. Той внезапно постави пръст на устните си, приближи се до вратата и я открехна. Старата кукумявка. А Ток, бавачката на Малкълм, бе прилепила ухо и почти падна в стаята от рязкото отваряне. Андре й каза нещо на кантонски и я отпрати.
По-късно видях Малкълм и той се съсипа да се извинява. Не е важно, рекох му, вратата не беше заключена, моята прислужничка също бе в стаята, за да не съм сама, но ако А Ток иска да ме шпионира, моля те, кажи й да почука и да влезе. Признавам си, че се държа на разстояние и съм хладна към Малкълм, а той продължава да е изключително мил и да ме успокоява. Но Андре ме посъветва да се държа така, докато годежът не стане официален.
Трябваше да помоля Андре, макар да се боях, така или иначе помолих го за заем — чувствах се ужасно. За първи път правя подобно нещо, но съм отчаяна, защото нямам никакви джобни пари. Бе любезен и се съгласи да ми даде двайсет луидора утре срещу разписка, достатъчни са ми за седмица-две. Малкълм просто не забелязва, че имам нужда от пари, а не ми се искаше да го моля…
Наистина почти непрекъснато ме тормози главоболие, опитвам се да мисля как да се измъкна от кошмара. Няма никой, на когото да се доверя истински, дори и на Андре, макар досега да е показал колко достоен човек е. Всеки път, щом започна да разговарям с Малкълм, зная, че думите ми звучат пресилено, плоско и ужасно, така че не смея да отворя реч.
— Какво има, скъпа? — пита ме непрекъснато.
— Нищо — отвръщам.
След като си тръгна от него, заключвам вратата си и плача ли, плача на възглавницата. Мисля, че ще полудея от скръб — как можа татко да ме излъже, да ме измами, и да открадне парите ми? И защо Малкълм не ми даде дребни, без да се налага да го моля; ако ми предложи, ще се престоря, че отказвам, а после ще ги приема с радост. Не е ли това задължение на съпруга или на годеника? Не е ли задължение на бащата да защитава любимата си дъщеря? И защо Малкълм чака ли, чака и не обявява годежа? Променил ли е намеренията си? О, Боже, не позволявай да се случи такова нещо…“
