Макфей се обърна, стресна се, зяпна насочения пистолет, а Норбърт се изхили подигравателно и дръпна спусъка. Но Горнт, без да губи време, с още един предупредителен вик отклони изстрела нагоре и сега, с гръб към Макфей, прикрил пистолета с тялото си, като с изненадваща сила го държеше с две ръце, се преструваше, че се бори с Норбърт, за да му го отнеме. И през цялото време гледаше Норбърт в очите, а той — ужасен — прочете в погледа му собствената си смърт. Изви дулото към гърдите на Норбърт и натисна втория спусък. Норбърт умря мигновено. После, уж потресен, Горнт остави тялото му да се свлече на земята. Всичко стана за няколко секунди.
— Всемогъщи Боже — ахна Джейми. Потресен, се запрепъва и падна на колене до тялото.
— Боже мой, сър. Не знаех какво да правя, о, Боже мой, сър, господин Грейфорт… той щеше да ви застреля в гръб и аз просто… О, Боже мой, господин Макфей… вие го видяхте със собствените си очи, нали, аз изкрещях, за да ви предупредя, но… Той щеше да ви застреля в гръб… Какво можем да направим? Той щеше да ви убие… — Беше лесно да убеди Макфей, който замаяно тръгна да доведе помощ.
Щом остана сам, Горнт си отдъхна. Беше доволен от себе си. Стана му приятно, че мигновено бе предусетил какво щеше да направи Норбърт и бе заложил живота си на това.
„Когато залагаш, моментът и изпълнението трябва да са съвършени — опяваше доведеният му баща, когато го учеше на хитрините на картоиграча. — Понякога ти идва късметът, малки Еди, дар от орисниците. Те ти отреждат нещо по-особено, вземи го и нанеси убийствения удар. Ще спечелиш мизата, няма да се провалиш, стига те наистина да са ти я предложили. Орисниците си знаят работата. Но не се изкушавай. От дявола — той ще те прикове на кръста, неговата сделка прилича на другата, но е различна, ще усетиш разликата, щом ти се изпречи на пътя…“
Горнт се усмихна накриво. Вторият му баща нямаше предвид убийство в буквалния смисъл на думата, макар че му се бе случило точно това. Неговият дар от орисниците бе Норбърт.
Съвършено избран момент, съвършено убийство, съвършено алиби.
Норбърт трябваше да бъде изпратен в отвъдното по много причини. Едната беше, защото Норбърт можеше донякъде да отклони нещастието на Брокови, като го насочи срещу Струанови. Другата — защото старецът Брок бе наредил на Норбърт да убие Струан, все едно как, третата причина — най-важната — бе, че Норбърт бе вулгарен, без обноски, без изтънченост, без чувство за чест и не бе джентълмен.
Мухите вече се рояха около трупа. Горнт се отмести и си запали пура. Огледа Ничията земя през мъглата. Никакви чужди очи, никой не помръдваше. Зората едва пробиваше облаците. Докато чакаше, махна халосните куршуми от другия пистолет, от пистолета на Малкълм, за които Норбърт бе настоял. Усмихна се на себе си. Той щеше да ги размени, ако Норбърт бе решил да се бие на дуела, вместо да го отложи според уговорката.
„Какъв негодник бе Норбърт — помисли си Горнт. — Щастливо избавление. Но ми е мъчно за Малкълм. Няма значение, сега ще ида в Хонконг и ще сключа своята сделка с майка му — по-безопасно и по-сигурно. Норбърт бе прав, тя е истинският тай-пан. Ще й предложа онова, което щях да дам на Малкълм, истински средства и доказателства, за да разори «Брок и синове», да съсипе Морган — това въплъщение на дявола.
«Отмъщението е мое» — така рече Бог. Но няма да го сторя аз. Не аз, Едуард Горнт, синът на Морган. О, татко, само да знаеше какво славно отмъщение ти готвя, колко е необходимо отцеубийство! В замяна ще се оженя за девойчето, ако…
Каква ирония на съдбата! Морган, ти прекара целия си живот в опити да разориш единствената си сестра и семейството й. Баща ти е вършил същото спрямо единствената си дъщеря. А аз съм единственият ти син и единственото ти възмездие, което ще я запази, та тя да разори теб.
По-безопасно е да се разправям с Тес, отколкото с Малкълм, по-добре е. Тя ще ми отстъпи Ротуел в Шанхай и ще гарантира заемите от банка «Виктория», от които се нуждая. И ще ми осигури място в съвета. Не, тя с право ще сметне това за заплаха, а мястото ще получа по-късно. Междувременно следващи по списъка са Купър-Тилман.
Междувременно какво да правя? Ще тръгна за Хонконг веднага, щом е възможно. Странно, че Норбърт е мъртъв. И Малкълм. Странно.
Да умре върху нея? Едва ли. Ама че начин да си идеш!
С отстраняването на Малкълм орисниците ме даряват с още едно неочаквано щастие. Анжелик. Сега тя е свободна и богата, Търговската къща е богата. Шест месеца стигат, достатъчни са за траур и за мен да се подготвя. Дотогава Тес Струан ще е петимна тя да се махне от Хонконг и от главата й. И да се омъжи. Ами ако е забременяла? Тогава ще му мисля. Това няма никакво значение, ще получа Търговската къща по-бързо, отколкото го бях намислил.“
Тихият му смях се смеси с бръмченето на мухите.
— Д-р Бабкот чака отвън, Сър Уилям — съобщи Тайърър.
