„Скъпи адмирал Кетърър, много от онова, което казахте снощи, беше правилно.
Моля да извините моите прибързани и необмислени думи, бях се поразгорещил. Бъдете така любезен да се отбиете при мен днес следобед. Сигурно сте чули за трагичната смърт на младия Струан, която според доктор Бабкот «се дължи на раните, получени при непредизвиканото нападение на Токайдо». Ще отправя ново, най-сериозно оплакване до Бакуфу за кончината на този чудесен английски джентълмен и ще се радвам да чуя мнението Ви как би следвало да го формулирам. Най-искрено, скъпи ми господине, оставам ваш предан слуга.“
— Какво само не правя за Англия! — измърмори той, после се провикна: — Филип! — Подписа документа и го посипа с пясък, за да попие мастилото.
— Да, сър?
— Направи копие, после го изпрати на Кетърър по куриер.
— Джейми току-що пристигна, сър. Дошла е и една делегация, която моли да обявите „Деня на ангела“ за ден на траур.
— Отказвам! Изпрати Джейми при мен!
Джейми бе зле натъртен, с превързано рамо.
— Джейми, посъвзе ли се? Добре. Джордж Бабкот ми докладва. — Той му предаде накратко разговора как да постъпят с тялото на Малкълм. — Какво мислиш?
— Трябва да го изпратим у дома в Хонконг, сър.
— Добре, и аз така смятам. Ще го придружиш ли?
— Не, сър. Госпожа Струан… Боя се, че тя вече не се отнася добре към мен и ако се върна, ще влоши това наистина отвратително за нея положение. Горката жена. Между нас казано, до края на месеца ще бъда уволнен.
— Боже мой, защо? — стъписа се Сър Уилям.
— Няма значение, друг път ще ви разкажа. Анжелик, нашата госпожа Струан, разбира се, ще се върне заедно с доктор Хоуг. Научихте ли, че тя в крайна сметка е решила да остане в старите си покои у нас, а не във Френската легация?
— Не. Ами… предполагам, че така е най-добре. Как е тя?
— Хоуг твърди, че е добре, доколкото това въобще е възможно. „Буйният облак“ ще отплава веднага, щом вие и той ми наредите. Кога ще е приблизително?
— Джордж казва, че днес ще направи аутопсията и ще подпише смъртния акт, а аз ще го получа утре. Клиперът може да тръгне утре. Остава само проблемът с Анжелик — кога ще е в състояние да пътува. — Сър Уилям го изгледа проницателно. — Какво става с нея?
— Всъщност не зная. Не съм я виждал от… откакто бях на борда. Не ми проговори нито веднъж. Само несвързани думи. Хоуг все още е при нея. — Джейми се опита да сдържи скръбта си. — Остава само да се надяваме.
— Отвратителен късмет. Да, несъмнено. А сега — за Норбърт. Ще проведем следствие естествено.
— Добре. — Джейми перна една досадна муха, която налиташе на засъхналата кръв по лицето му. — Горнт ми спаси живота.
— Да. Той ще получи похвала. Джейми, какво ще правиш, след като напуснеш компания Струан? У дома ли ще се върнеш?
— Тук е моят дом, тук и в Азия — каза просто Джейми. — Ще… все някак ще основа своя собствена фирма.
— Добре, не ми се иска да те загубя. Бог ми е свидетел, но не мога да си представя Търговската къща тук без теб.
— И аз.
Денят напредваше, а облаците над Йокохама се сгъстяваха. Стъписване, недоверие, гняв, страх от война, се смеси с безброй слухове, но внимаваха на кого ги разправят, защото Анжел имаше страстни защитници и всяко непристойно подмятане или присмех загатваха за неуважение. Малкълм не излезе такъв късметлия. Той имаше врагове, мнозина с радост му се подиграваха и бяха щастливи, че още едно нещастие е сполетяло потомството на Дърк Струан. И двамата свещеници — всеки посвоему — се чувстваха удовлетворени от възмездието Господне.
— Андре — започна Сьоратар на обяда в Легацията. И Вервен седеше с тях. — Оставил ли е завещание?
— Не зная.
— Виж дали можеш да разбереш. Попитай нея или Джейми — той вероятно ще знае.
Андре Понсен кимна мрачно, бе се поболял от тревоги. Смъртта на Струан бе разстроила кроежите му бързо да измъкне още пари от Анжелик, за да плати на Райко. — Да, ще опитам.
— Много е важно да продължим да наблягаме на френското й гражданство, за да я предпазим, когато свекърва й се опита да обяви брака за невалиден.
— Защо си толкова сигурен, че това непременно ще се случи, че тя ще бъде толкова враждебно настроена? — запита Вервен.
