Тя отвори кесията и отброи половината монети. А след това, без сама да знае защо, ги върна обратно и му връчи всичките пари.
— Ето, тук има около двеста мекса — заяви Анжелик с особена усмивка. — Като предплата.
— Вече май не те разбирам. А преди можех.
— Тогава бях едно глупаво младо момиче. Вече не съм.
Андре бавно поклати глава. Извади плика от джоба си и го доближи до пламъка. Анжелик тихичко изохка, тъй като крайчето се подпали и писмото лумна. Андре го сложи в един пепелник и двамата мълчаливо наблюдаваха как то се сгърчи и се превърна в пепел. Той смачка с дъното на чашата си пепелта.
— Защо? — запита жената.
— Защото ме разбираш за Хиноде и независимо дали ти харесва или не ние с теб сме съдружници. Ако Тес не ти плати, смятай ме за мъртвец. — Той й подаде ръка. — Ще сключим ли мир?
Тя сложи ръка в неговата и му се усмихна:
— Да. Благодаря ти.
Андре стана.
— Най-добре да погледна „Буйният облак“. Ако Тес е на борда, това ще ускори нещата.
След като той си отиде, французойката разрови пепелта, но нито една дума не си личеше. „За Андре е лесно да ми покаже подправен препис, да го разкъса, да ми го представи като оригинал и да го изгори. И да скрие истинския възстановен оригинал за по-късно. Той обожава да върши такива неща. А защо изгори фалшификата? За да продължа да му вярвам и да му простя за изнудването.
Мир ли? Човек може да сключи мир с един изнудвач само когато ужасните разобличения, с които те заплашва, престанат да представляват заплаха. В моя случай това ще стане, когато
Сега вече знам, че любовният акт преминава от ужас през екстаз и стига до самоизмама. С Малкълм за пръв път се любихме на светло, а втория път — на тъмно; и едното, и другото бяха прекрасни. С онзи, от другия живот, ставаше все на светло, а той бе красив и смъртно опасен, цветът на кожата му бе красив, всичко бе красиво и смъртоносно, ужасяващо и заслепяващо могъщо. Нямаше нищо общо с начина, по който го правеше съпругът ми Малкълм. А него аз наистина обичах. И го почитах, и все още го почитам, и така ще бъде до края на живота ми.“
Острият и слух долови парната свирка на катера. Дръпна завесите и го видя как се отдалечава от техния пристан, целият осветен и с Албърт Макструан в каютата. „Буйният облак“ стоеше на рейд. Оттук едва го виждаше как свива платната и се готви да акостира.
Анжелик мислено се пренесе на борда му и там видя своя враг: с тънки устни, безцветни очи, висока и с изправен гръб, кокалеста и безвкусно облечена. Мисълта й прелетя към далечното пристанище, където погребаха Малкълм, и тя се усмихна. Ликуваше заради тази своя победа и усещаше пулса си да бие в ушите й. Отново се сви на стола си… неговия стол, техния стол — още една победа. Продължи да се взира в тъмнината, където сияеха само светлините по мачтите на закотвените кораби. С мъка сдържаше вълнението си. „Едуард сигурно е на борда.“
Вратата към кабинета на Джейми се отвори с трясък и вътре запъхтян се втурна Варгас.
— Катерът пристига, сеньор, с четирима-петима пътници. — Все още бе облечен с топлите си връхни дрехи, бе с шапка и с шал, увит около лицето му. В ръката си държеше далекоглед.
— Тя на борда ли е? — Джейми не вдигна поглед към него, а продължи да пълни сандъка с документи. Не чу отговор и запита раздразнено: — Дявол да го вземе, тя на борда ли е?
— Амии… струва ми се…
— Помолих те да ми съобщиш, след като се увериш, а не преди това!
— Извинете… извинете ме, сеньор, стоях на вълнолома, наблюдавах с далекогледа и реших, че е по-добре да ви докладвам и да попитам… да ви попитам какво да правя.
— Върни се и я посрещни, но първо провери дали всички слуги са готови, дали в покоите на тай-пана гори камината. Тя ще се настани там, а господин Макструан ще се премести.
— Но това означава, че тя ще живее в съседство с госпожа Анжел…
— Да не би да не зная, за Бога, но това са покоите на тай-пана и тя ще се настани там!
Варгас хукна. Джейми не устоя и изтича до прозореца. Катерът приближаваше брега. Виждаха се само светлините на мачтата и лекото вълнение го люшкаше. Вдигна бинокъла до очите си. В каютата съзря неясни очертания, но единият пътник с положителност бе жена. Открояваше се шапката й и човек не можеше да сбърка нито изправената й стойка, нито начина, по който стоеше на носа и се справяше с люлеенето.
— Да му се не види! — изстена Джейми. Приведе се през прозореца, за да я разгледа по-добре. Все същото. В една от фигурите разпозна капитан Стронгбоу по-скоро заради ръста и едрото му тяло. Съзря още двама, а не трима мъже, единият от които бе Макструан.
