Гай-джин полностью

Основният проблем при определяне на диагнозата се дължеше на това, че те двамата с Филип не владееха достатъчно езика, а пациентът бе нетърпелив, все още не се доверяваше на лекаря и не проявяваше отзивчивост при изясняване симптомите и показанията. Наложи им се усърдно да го разпитват, та поне донякъде да установят, че човекът има затруднения с перисталтиката, с уринирането и с ерекциите. Изглежда, последното го безпокоеше най-много, макар Анджо само да вдигаше рамене и да не признаваше открито нито един от симптомите.

— Филип, кажи на господаря Йоши, че смятам, че тайро ще живее толкова, колкото всеки в неговото състояние и на неговата възраст.

Главоболието на Тайърър се появи отново, подсилено от отчаянието му, че не се справя добре с работата си.

— Той живее колкото същият човек в съща възраст.

Йоши съобрази, че е трудно да се проведат изследвания и да се обясни такъв деликатен въпрос на чужд език при непълноценен превод, затова се постара да задава въпросите си простичко:

— Питай: две години, три години, една година? — Наблюдаваше строго Бабкот, а не Тайърър.

— Трудно каже, господарю. След седмица навярно знае по-добре.

— Сега какво смята? Искам истината — една, две, три, какво мисли?

Още преди да тръгне от Канагава, Бабкот бе осъзнал, че не се намира тук само в качеството си на лекар. Сър Уилям му бе казал: «Да си го кажем направо, приятелю, ако пациентът излезе Анджо, ти ще се окажеш и важен представител на правителството на Нейно величество, на мен, на Колонията, а също и проклет копой. Моля те, Джордж, не се муси пред такава златна възможност…»

За себе си Бабкот бе на първо място и преди всичко лекар и държеше на професионалната тайна. Нямаше съмнение, че Йоши е враг на пациента, и то могъщ враг, но също бе и възможен могъщ съюзник на правителството на Нейно величество. Като съпостави двете неща, Джордж в крайна сметка прецени, че Йоши е по-важният. Анджо бе издал ултиматума да опразнят Йокохама, оглавяваше Бакуфу и щеше със сигурност да умре преди Йоши, стига Йоши да не загине от насилствена смърт. «Ако ти опрат нож в гърлото, какво би отговорил? — запита се лекарят. — След около година.» Вместо това рече:

— Една, две или три ли, Йоши-сама? Истината, съжалявам, сега не зная.

— Ами ако са повече?

— Съжалявам, невъзможно каже сега.

— А другата седмица ще можеш ли?

— Другата седмица сигурно потвърди, че не много от три години.

— Струва ми се, че знаеш повече, отколкото казваш — и сега, и следващата седмица.

Бабкот се усмихна лицемерно.

— Филип, кажи му любезно, че съм тук по негова покана, че съм гост. Аз съм лекар, а не магьосник и няма защо да се връщам нито през следващата, нито през която и да било седмица.

— По дяволите, Джордж — измънка Тайърър предпазливо, — нали не искаме да си имаме неприятности. Не зная как е на японски «магьосник» и проклет да съм, ако се справя с всички тези оценки. За Бога, изрази се по-просто.

— Какво казва, Тайра? — сопна му се Йоши.

— О! Господарю, трудно… превежда думи на висши водачи, когато… когато много значения и не зная ходеща дума… подходяща дума, моля да ме извиниш.

— Учи по-усилено! — тросна му се Йоши, вбесен, че си няма собствен преводач. — Справяш се добре, но не достатъчно, учи по-усилено! Много е важно да работиш по-усърдно! А сега — преведи ми какво каза лекарят, и то точно!

Филип пое дълбоко дъх, плувнал в пот.

— Той каза той доктор, а не като бог, Йоши-сама. Не знае точно за тайро. Той… той тук Йоши поканил. Толкова съжалявам, ако доктор-сама не иска дойде в Йедо, не дойде в Йедо. — Сърцето му падна в петите, като видя, че Йоши се усмихва със същата фалшива усмивка като на Бабкот, чието значение му бе добре известно. Прокле деня, в който бе решил да стане преводач. — Толкова съжалявам.

— Со ка — Йоши строго прецени следващата си стъпка. Лекарят се бе оказал на висота, въпреки че криеше някои факти от него. «В такъв случай — заключи Йоши, — нещата с Анджо стоят зле.» Тази мисъл му достави удоволствие. Хрумна му още една приятна мисъл. Тя се основаваше на една щастлива догадка, подхвърлена несъзнателно от Мисамото преди месеци. Йоши незабавно запозна с нея своя опитен съгледвач Инеджин: един от начините да следят отдалеч варварите, бе чрез техните кучки.

Инеджин се бе заел усърдно, както обикновено. Йоши вече знаеше много за Йошивара на гай-джин — кои са най-посещаваните Къщи, за Райко и за пачаврата на този особен и толкова грозен младеж Тайра, която сега се наричаше Фуджико, а някога бе имала други имена. А също и за странната уличница на Фурансу-сан. Водачът на гай-джин Сър Улъм ходеше при различни жени. Серата от време на време посещаваше две различни. Неми бе посочена като едва ли не неофициална съпруга на главния търговец гай-джин и като изключително добър източник на сведения. Лекарят не посещаваше Йошивара. Защо? Мейкин ще изясни…

Ах, да, Мейкин издайницата, не съм те забравил!“

— Предай на доктора, че с нетърпение очаквам да се срещна с него през следващата седмица — рече Йоши с овладян глас. — И му благодари. Абе!