Кимнах, все едно че съм съгласен. Просто исках всички да спрат да говорят. Храната ми горчеше, но я изядох.
Денят се точеше бавно. Вършех нещата, които бях дошъл да свърша. Огледах работата по възстановяването на конюшните и наредих някои промени. Намерих един човек в градчето, който разбираше от дресировка на кучета, и го помолих да помогне на момичето от конюшните да направи от булдога полезно животно. Помолих боравещия с Умението, пратен в имението, да предаде решенията ми на лейди Копривка. Казах на Кинч, че постът му началник на конюшните вече е постоянен. Другите работници изглеждаха доволни, че ще има някой, който да ръководи нещата. Уредих сметките ни във Върбово и Крайречни дъбове да бъдат платени и благодарих на търговците, че са позволили да купуваме на кредит за толкова дълго време.
Сложих в ред всички обикновени неща, всичко, което бях пренебрегвал. Уредих отчетите да се пращат ежемесечно на Ридъл в Бъкип. Нищо нямаше да оставя неуредено. Диксън си вършеше надеждно работата като иконом: показа ми счетоводната си книга и реших да го оставя на поста. Не беше крив, че не е Ревъл. Време беше да престана да изпитвам неприязън към него за това, че е поел работата на вече мъртъв човек.
Бях дошъл с очакването да остана за десет дни. На втория ден бях готов да се върна в Бъкип. Беше вечер и бях в личната си бърлога. Събирах по-личните неща, които щях да взема със себе си в Бъкип. В камината гореше буен огън и бавно го подклаждах със старите си ръкописи. Нямаше да оставя нищо за себе си. Не мислех, че ще се върна да живея тук. Всъщност не исках да живея никъде. Тъй че събрах скъпоценностите си от скрина в стаята, нещата си за спомен от Моли и малкото, които имах от Пчеличка, и грижливо ги опаковах със свитъците, които Сенч ми беше пращал за превод.
Погледнах ги. Жалка и нищожна колекция, която да очертае живота на един човек. Ваянията, които Шутът беше правил за мен в по-добри времена. Последната риза, която Моли бе ушила за мен, твърде скъпоценна, за да я нося дори.
Помислих за нещата, които щях да оставя тук. Всичките вещи на Моли, които бях дал на Пчеличка, щяха да останат в стаята ѝ. Четката ѝ за коса и гребенът. Книгите за билки, с които Моли беше учила Пчеличка да чете. Представих си, че е носела колана на Моли и малкия нож, когато я бяха отвлекли. Взети ѝ несъмнено от похитителите ѝ и вече изгубени завинаги. Затворих очи. Исках мириса ѝ. Бях оставил Пчеличка да вземе всичките свещи. Струпала ги беше в стаята си като катеричка лешници в хралупата си. Няколко, реших. Щях да взема само няколко, като спомен и за двете.
Тръгнах през затихналото имение. Беше студено и пусто, орехова черупка, опразнена от ядката, бутилка, изцедена от бренди. Къщата бе изпълнена с мрак, който свещите не можеха да разсеят. Спрях пред вратата на Пчеличка и се опитах да се престоря за миг, че тя спи на топло и сигурно в леглото си. Но отключих вратата на студена стая, миришеше на запустяло.
Погледнах първо в хубавия нов гардероб, който Ревъл бе поръчал за нея. Прецизността, с която бе подреден, нямаше нищо общо с детето ми. Сърцето ми се сви и сълзи потекоха по лицето ми, като видях, че слугинята ѝ е прибрала съкровищата, които бях купил на малкото ми момиче в онзи ден. Имаше едно чекмедженце, пълно с морски раковини. Там беше и червеният колан, украсен с цветя. И ботушите, оказали се прекалено големи за нея. Торбата със съкровища, които бях пратил от Бъкип, висеше на една кука. Така и неотворена, така и не възхитила детски очи. Новите ѝ ботуши, донесени за дете, което никога нямаше да ги носи. Сигурно беше избягала в онова, което бе носила в онзи ден — ниски домашни обувки, без топло наметало, без ръкавици. Не бях мислил за това как е бягала през дебелия сняг.
Затворих вратата на гардероба. Не. Свещите нямаше да са тук.
Имаше стойка до леглото ѝ, донесена от старата ѝ стая. А на нея имаше недоизгоряла свещ. Вдигнах я и подуших смътния мирис на лавандула. Отворих преградката и те бяха там, подредени като восъчни стражи. Лавандула и орлови нокти, люляк и роза. Щях да взема само четири, казах си, и като дете, което не може да избере, затворих очи и посегнах да ги взема случайно.
