Но Нътмег, старата ни готвачка, беше дошла да помогне с приборите от снощното ядене и да поклюкарства безскрупулно за разни слуги. Овчарят Лин стъписал всички, като се опитал да сложи край на живота си, но бил спрян тъкмо навреме от един от синовете му. Сега го наблюдавали по-изкъсо, макар да твърдял, че било в момент на отчаяние и че никога повече не би опитал да се убие. Имал кошмари всяка нощ за хвърляне на трупове в горящите конюшни. Тънка, една от работничките в овощните градини, се удавила. Някои казвали, че тръгнала непредпазливо по тънкия лед, а други, че била превъртяла след онова, което преживяла. Едни слуги бяха напуснали, други бяха наети. Нътмег разказваше ужасни подробности и се насилих да седя и да слушам, въпреки че жадувах да побягна. Тези неща просто трябваше да се чуят. Тези неща бяха горивото, което щеше да ме подклажда, ако собствената ми решимост се разколебаеше.
Тавия беше пребледняла. Нътмег продължаваше. Лея продължаваше да разбърква нещо в един котел. Не знаех дали лицето ѝ бе зачервено от горещината на огъня, или от потисканите чувства. Един от градинарите бил изнасилен от нападателите. Оттогава се пропил и бил напълно безполезен.
— Направо са му разпрали задника — каза Нътмег. — Човекът спря да яде от страх, че ще трябва да сере. Но пие. О, как пие! Мъжете от града, те не разбират. Собственият му брат му рече, рече му: „Аз щях да се бия и да умра, преди да ми го направят това.“ Но те не бяха тука. Само ние можем да го разберем. — Месеше тесто за хляб и изведнъж ме изненада със силата, с която го тресна на дъската. Извърна погледа си към мен, старите ѝ очи бяха пълни със сълзи.
— Знаем, че ще ги накарате да си платят, сър. Чухме какво сте направили на Елик, оня на големия кон, дето ги гледаше отвисоко всички. И на оня хубавец с жълтата коса, сплетената, дето изнасилваше момичета сякаш не можеше да се насити. Хубаво сте ги подредил, така чухме, и си го заслужиха всичкото, че и отгоре!
Гласът ѝ сякаш идваше от много далече. Кой… разбира се. Беше с мен. Беше видял труповете. И момчето бе говорило, тук у дома, между приятелите си. А гвардейците ми сигурно го бяха разкрасили, както правят всички войници.
— Горди сме с вас, тъй е, и знаем, че ще идете и за останалите. Ще ги проследите до леговището им, ще ги опушите да излязат навън и ще ги убиете. Младият Нас може да го е довършил оня Елик, но ни каза, че сте го накарали да си плати, преди да му забие меча.
Горди с мен? Призля ми.
Тавия се смили над мен, предполагам, като ми напомни, че Фоксглоув чака да закусим заедно. Пропъди ме от кухнята и си тръгнах с благодарност. В коридора срещнах Настойчивост. Изглеждаше пребледнял и очите му плуваха в червени кръгове. Казах му, че ще яде с нас, и го отведох на масата да чакаме Фоксглоув. Не го попитах какви ги е разправял на хората във Върбов лес. Само го попитах как е майка му.
Той си пое бавно дъх.
— Ами, тя не живее във Върбов лес, сър. Вече не. Казала на Лин овчаря, че нищо не е останало тука за нея освен кошмари и загубата. Преместила се е в града, при сестра си и мъжа ѝ. Сестра ѝ има шест деца, тъй че е претъпкано там, но казва, че всичко е наред. Сестра ѝ е благодарна за помощта ѝ, защото най-малкият ѝ страда от колики, а майка ми е грижовна. Захванала се е с шиене и кърпене. Отидох да я видя, но в момента, в който ми отвори вратата, тя почна да плаче. Прегърна ме и ми каза, че ме обича, но после си легна, много рано. Леля каза, че да ме вижда е тежко за нея, че ѝ напомням за всичко, което е загубила. И че не може да си прости как ме е изгонила и не ме е познала. — Изведнъж изправи рамене. — Ако позволите, сър, ще се върна в Бъкип с вас, когато тръгнете. Дадох пари на леля ми да ги даде на майка ми и тя каза, че ще ѝ е от голяма помощ. Мъжът ѝ е добър човек, но шест деца и после да вземат и майка ми… Трябва да си вляза в службата. Мисля, че с парите, които печеля, ще мога да ѝ помагам.
Нещо на лицето му ме убеди, че така трябва да бъде. Лея ни донесе чай и се ококори, като видя Настойчивост на масата до мен, в хубавата униформа с моя връхлитащ елен на гърдите. Усмихна му се свенливо. Той пооправи жакета си и изведнъж го видях с нови очи. Беше заминал оттук като ратайче от конюшните и се беше върнал като младеж на служба при принц. Младеж, който беше убил техния насилник и се беше върнал с пари за майка си.
След малко дойде и Фоксглоув. Беше намръщена. Мълчеше, докато Лея ѝ наливаше чай и после ни сложи на масата хляб, масло и конфитюр. След като момичето излезе, Фоксглоув каза:
— Нямах представа какво се е случило тук, Фиц. Нищо чудно, че изглеждаше толкова замаян, когато се върна в Бъкип. Момичето, което се погрижи за нещата ми, е било слугиня на лейди Шайн. И е помагало на твоето момиченце, така каза. О, Фиц! Не разбирах и половината от това, което те е сполетяло. Моля те, прости ми.
Зяпнах я недоумяващо. Лея ни донесе каша и отново излезе.
— Да простя какво?
— Бях се отчуждила от теб след… Видях какво беше направил на онези двамата. Сега разбирам. Само това исках да кажа.
