Посрещна ни икономът Диксън. Палтото му бе обшито с костени копчета, боядисани в жълто и зелено. Високата длъжност явно го радваше. Помислих си само, че бих искал да ме посрещне Ревъл. Диксън ми каза, че всички се възрадвали от новината за спасяването на лейди Шън. Надявал се, че е добре, защото имал хубави спомени за нея. Надявал се скоро да се върне. Казах му кротко, че тя вече живее в Бъкип. Той попита за Фицбдителен и каза, че липсвал на всички. Отвърнах му, че и той вече живее в Бъкип. След това, с променен тон, той наведе очи и каза, че всички дълбоко се натъжили, като чули за загубата на лейди Пчеличка.
— Такова малко детенце беше, и все пак толкова сладка, въпреки че беше странна. Човек би могъл да каже, че не беше за този суров свят. — Изгледах го и той се изчерви. Попита припряно дали желая да си отдъхна, или закуски и освежителни напитки, но вместо това го помолих да ми покаже какво е направено в мое отсъствие. Вече бях забелязал, че входните порти са умело поправени.
Тъй че той ме поведе из къщата.
Спалнята ми беше оправена. Заключеният скрин, където пазех личните си вещи, беше устоял на нападателите. Следващата стая беше стаята на Пчеличка. Диксън заговори тихо, все едно беше в близост до човек на смъртен одър.
— Позволих на слугинята ѝ да я спретне, сър, и да върне всичко както се поддържаше преди…
Гласът му заглъхна. Отвори вратата и изчака да вляза. Погледнах гладко изпънатата покривка на леглото, малкото наметало на куката и чехлите до камината. Всичко чисто и спретнато. Всичко си беше тук — освен детето. Пресегнах се покрай Диксън и затворих вратата.
— Ключът, ако обичаш — казах и той извади голямата си халка с ключове и ми го показа. Протегнах ръка и той ме зяпна за миг, след което го измъкна от халката. Заключих вратата и прибрах ключа в джоба си. — Продължавай — казах му и продължихме към стаята на Шайн. Беше изрядно подредена, както никога не я бях виждал, докато тя я обитаваше. — Опаковай всичко — казах на нещастния иконом — И ѝ го изпрати в Бъкип.
— Както наредите, сър. — Той въздъхна. Знаех, че го очаква грандиозен труд.
Наредих му да направи същото с вещите на Лант. Диксън попита дали ще изпратя нов писар за учител на децата и да поддържа сметките. В скръбта си бях забравил да помисля за такива неща. Децата на имението заслужаваха по-добро от мен. Обещах, че ще го направя.
Освободих го при вратата на личния ми кабинет. Разбитата ключалка беше вещо поправена. Ваянието на Шута все още стоеше на лавицата. Стойките за свитъци бяха поправени и някой се беше постарал да подреди писалището ми. Нямах сърце за това все още. Затворих и заключих двукрилата врата и си тръгнах.
Диксън беше поръчал да ни приготвят хубава храна за добре дошли. Фоксглоув го похвали, както и кухненския персонал, и той засия. След като се нахраних, се оттеглих, за да прекарам нощта загледан в тавана на стаята, която бях споделял с Моли. Никога не съм бил толкова вярващ, че да се моля, а и да бях, по-вероятно щеше да ме чуе Ел, безсърдечният бог на морето, отколкото милата Еда на полята. Но към някого или към нещо, или може би към Моли, онази нощ излях извиненията си и дълбокото си желание да изкупя вината си. Обещах да се отплатя: болка за болка, кръв за кръв. Струваше ми се, че никой и нищо не ме слуша, но в най-тъмните часове на нощта усетих как Копривка докосна мислите ми.
Тъй че вдигнах стените си и усетих как сърцето ми заби и заблъска срещу тях като морски щорм по вълноломите на град със спуснати кепенци. Зачудих се в онази тъмна нощ дали изобщо някога ще изпитам нещо друго освен болка и угризение.
Станах преди разсъмване и по стар навик слязох в кухните. Тавия и Блага вече се трудеха там, както и едно девойче, Лея. Имаше и ново слугинче в кухнята, Кестенка. Тавия обясни, че след като изпила „припомнящия чай“, Елм загубила ума си. Вече била смъртно уплашена от мъже, дори от баща си и братята си. В по-кротките ѝ дни я държали до огнището да бели картофи или да върши каквато и да е черна работа. Днес, тъй като знаели, че може да дойда в кухнята, я пратили другаде, тъй като щом видела възрастни мъже, почвала да пищи. Лея се разплака. Не исках да слушам повече.
