Защото камъкът помни. Знае къде е изсечен. Винаги ще работи най-добре, когато е поставен близо до родната си кариера. Камъни, които остават близо до родните си кариери, винаги са най-благонадеждни и трябва да се използват за предпочитане пред други при всяка възможност, дори това да означава, че човек трябва да пропътува през няколко стени, за да стигне до целта.
За други кръстопътища, далече от всички кариери, нека да се донесат ядра на камъни и да се оставят да стоят, в слънце и дъжд, за поне двайсет години. Нека всеки от тях се изпълни от слънчевата светлина и от светлината на звездите, които греят над него. Тогава изсечете от тях лицата, които ще помнят мястото, където са стояли, и каменните ядра, от които са били изваяни.
Към каменно ядро, което се е превърнало в центъра на това място, добавете изсечените лица на камъните от крайните точки. Отбележете грижливо руните: кои от тях са за пристигане и кои за заминаване, за да не навлезе някой в каменно лице заднешком и да се озове пред насрещно течение. Подновявате руните, за да се поддържат резки и ясни, за да помагат на камъка да помни откъде е дошъл и къде трябва да прехвърли пътника.
Изборът винаги трябва да се прави от опитен каменоделец. Камъкът трябва да е силен и в същото време богат на Сребърните жили, през които тече магията. Изсичате камъните ядра осем на осем на двайсет. Гледате дали са добре поставени в земята, за да поглъщат местоположението и да е сигурно, че няма да се наклонят, нито да паднат.
Бъдете търпеливи в състаряването на един камък. Това търпение ще се изплати за стотици години.
Поставил съм го на рафта с паметните камъни, отнасящи се за строителството на Праотците.
Обявих решението си на кухненския персонал преди закуска. Никой не изглеждаше изненадан, че се връщам толкова скоро в Бъкип. Всъщност изглеждаха облекчени. Съвземаха се бавно и присъствието на гвардейците ми, някои от които бяха грубовати типове, беше по-скоро изнервящо, отколкото успокояващо за тях. Щяха да се радват, когато си тръгнехме.
Свърших последните задачи, с които щяха да приключат задълженията ми към Върбов лес. Казах на Диксън вече да докладва пряко на лейди Копривка и кесир Ридъл. Останах доволен, като видях как изгърбените рамене на овчаря Лин се поизправиха, когато му възложих пълната отговорност за стадото. Наредих опакованите ръкописи да се изпратят с фургон до Бъкип с вещите на Лант и Шайн.
Преди обед всичко беше уредено. Когато излязох, за да тръгнем, до коня ми и товарния кон ме чакаше и Настойчивост.
— Сигурен ли си, че не искаш да останеш тук? — попитах го. Отговорът бе безстрастното му изражение.
Фоксглоув строи гвардията ми и потеглихме от Върбов лес.
Придвижвахме се добре въпреки влажния вятър, който се канеше да докара сняг до вечерта. Пътувахме до Бъкип в топло за сезона време, което превръщаше снега в мокра лепкава киша и обещаваше ранна пролет.
Както се бях опасявал, Шута го бяха намерили да обикаля из тъмните влажни подземия. Копривка ми изпрати с Умението, че Аш не бил с него, и беше много облекчена, че са го открили.
Още не бяхме стигнали до портите на Бъкип, когато чух пронизителен грак, а след това:
— Нас! Нас! Нас!
