Гонитбата на Шута полностью

— Кои бяха изпратените за Неочаквания син? Кои биха ги изпратили?

Чувах дъха му. Налях още малко бренди в чашата му за чай и той удари още една здрава глътка.

— Дуалия беше изпратена, но тя със сигурност е жадувала да тръгне. Не е от висшия ешелон на Слугите, но, о, колко копнее да бъде! Тя е лингстра, това е нещо като емисар. Пращат ги по поръчки, да събират информация или да тласкат събития в посоката, в която Слугите смятат, че трябва да вървят.

— Не разбирам.

— Лингстрите се държат като Катализатори за Слугите. Вместо да поддържат един истински Бял пророк и да му позволят той да си намери своя Катализатор и да променя света както отрежда неговата визия, те проучват всички пророчества и възлагат на лингстрите да тласкат света по пътека, която най-добре ще ги облагодетелства. Един пример. Да речем, че има предсказание, че болест, която убива овце, ще помете район, където всички зависят от овце за поминъка си. Овцете ще измрат и поминъкът на всички ще бъде унищожен. Какво би могъл да направи човек?

— Би могъл да проучи, за да разбере какви лекове има за епидемия при овце. Или да предупреди овчарите да не смесват стадата си.

— Или да поиска да спечели от това, като закупи въ̀лна и добра порода стока, тъй че когато болестта направи въ̀лната оскъдна, да може да ги продаде с голяма печалба.

Замълчах. Бях стъписан.

— Фиц, помниш ли първия път, когато дойдох при теб и те помолих да направиш нещо?

— Тлъстото стига — казах тихо.

— Глупаво стихотворение от един сън, който имах, когато бях само на седем. Сън, в който ти опазваш живо кученцето на една самотна млада жена и ѝ даваш съвет да влезе в ролята си на херцогиня. Повратен момент. Но ако някой беше отишъл там и нарочно беше отровил кучето ѝ, за да я скара със съпруга ѝ? Тогава какво?

— Шестте херцогства можеше да паднат под Алените кораби.

— И драконите можеше да изчезнат завинаги.

Внезапно ме жегна един въпрос.

— Защо драконите са толкова важни? Защо Слугите се противопоставяха на съживяването им?

— Нямам отговори на тези въпроси, Фиц. Слугите са потайни хора. Липсата на драконите ги облагодетелстваше някак. За това бих заложил живота си. И все пак сънищата ми ме спохождаха отново и отново и ми казваха, че драконите трябва да бъдат върнати на света, дракони, изпълнени с красота, сила и мощ. Дори не знаех що за дракони. Каменни дракони? Истински дракони? Но заедно двамата ги върнахме. И, о, как ни мразят Слугите за това!

— Затова ли взеха детето ми?

Изненадах се, когато той се пресегна и сложи ръката си върху моята.

— Фиц. Беше пресичане на съдби и на различни пътеки към бъдещето, много могъщо. Ако можеха да разберат колко много са наранили и двама ни, щяха да се зарадват. Те ни поразиха, нали? Дуалия дойде да търси Неочаквания син. Беше толкова сигурна, че знам къде може да бъде намерен. Не знаех, но тя бе готова да ме унищожи, за да разбере нещо, което не знаех. И тя унищожи и двама ни, като взе и след това загуби нашето дете. Унищожиха надеждата на този свят, онази, която можеше да ни поведе по по-добър курс. Не можем да поправим това. Но ако не можем да дадем надежда на света, можем да премахнем част от безнадеждността му, като убием онези, които слугуват само на собствената си алчност.

— Кажи ми повече за тях.

— Те са неимоверно богати. Покварили са се вече от няколко поколения и използват пророчествата, за да стават още по-богати. Знаят какво да купуват и продават по-късно на много по-висока цена. Манипулират бъдещето не за да направят света по-добро място, а само за да увеличават богатството си. Белия остров е техният замък, техният дворец и тяхната цитадела. При отлив има един мочурлив път. Когато дойде прилив, става крайморско блато. Наречен е Белия остров не заради Белите пророци, които някога били приютявани и учени там, а заради укрепения град, целият направен от кости.

— От кости ли? — възкликнах.

— Древни кости на огромни морски същества. Самият остров, твърдят някои, представлява грамада от кости. Когато съществували, те идвали в онзи район, за да родят и да умрат. Костите, Фиц… ах. Просто не мога да си представя същество толкова огромно, че да има такива кости. Но палисадата, която обкръжава града, е направена от бедрени кости, високи, здрави и твърди като камък. Според някои те са кости, превърнали се в камък, но опазили формата си. И палисадата, и някои от зданията са по-стари дори от Слугите и легендата за Белите, на които някога те са служили.