— Прости ми за любопитството. Ще потърся отговора другаде. — И разтреперана от предчувствие и безсилие, опита нова атака. — Какви други светове трябва да позная?
Напрежението в залата не намаля. Мара затаи дъх. Най-сетне царицата щракна с челюсти и заговори:
— Има само две неща, които бих могла да ти кажа, без да наруша доверието към мен. Първо, има такива, които за своя лична цел се стремят да ти се противопоставят, срещу които трябва да намериш защита. Чуй добре, защото ние знаем: ще дойде ден, когато ще трябва да защитиш своите Акома срещу сили, смятани за върховни.
Мара рязко пое дъх. Изведнъж й призля. Остави нервно чашката. Единствените сили, смятани за върховни в Цурануани, бяха Небесната воля и Събранието на магьосниците. След като чо-джа не се придържаха към никаква религия, позоваването на царицата не можеше да е по-плашещо ясно. Акома трябваше да надделеят срещу Великите!
Докато Мара се бореше да запази самообладание, царицата продължи:
— Може би се питаш: ако съществуват други светове, къде са те?
Мара се помъчи да помисли, покрай неведомите опасности, зейнали пред нея като пропаст.
— Мидкемия отвъд разлома ли имаш предвид?
— Би могла да минеш през портала, сътворен от Великите, но къде е Мидкемия в космоса?
Мара я погледна изумено. Последната дума не я разбираше. Всяко цуранско значение, за което знаеше, се свеждаше до небесен свод или звездно поле. Нима царицата намекваше, че Мидкемия е на небето при боговете? Но тази представа беше нелепа, дори смехотворна! И все пак Мара се бе научила да не отхвърля с лека ръка убежденията на други култури. Една отдавнашна война в Цубар я бе научила на това, както и много обезсърчителни спорове с варварския й любовник Кевин. Макар тактично да премълча каквото мислеше, съмнението й трябваше да е проличало за острото възприятие на чо-джа.
— По-малко ли предизвикателство щеше да е за вас, ако помислите, че съществуват множество светове, много от които не по-далече оттук, отколкото можете да извървите през живота си? — попита царицата. Прислужниците й отново се бяха събудили от своята неподвижност и пак щъкаха напред-назад през покрития със завеса алков, зад който бяха стаите за яйцата.
Извадена напълно от равновесие, Мара се помъчи да намери смисъл в думите на царицата. Това не беше загадка, сътворена от чужди мисловни шаблони. В човешки термини, царицата почти сякаш я водеше в ката-го, игра на отгатване, играна от цуранските деца, в която намеци и податки водеха двама съперници в надпревара да назоват даден предмет, животно или растение, които можеха да изберат противните им отбори. Мара реши, че съзнателно я отклонява от темата, за която й е забранено да говори, и след дълбок размисъл отвърна:
— Бих могла да отида до много места отвъд границите на тази империя, преди да е дошло времето ми да умра.
— Да. — Челюстите на царицата помръднаха в пародия на човешка усмивка. — Би могла, определено.
Окуражаване, ако не и пряко потвърждение. Възбудата на Мара Се усили.
— Турилците!
Царицата остана предпазливо уклончива.
— Има други. Помисли за границите на вашите народи.
Вече убедена, че информацията, която търси, е забранена, Мара нетърпеливо се наведе напред.
— Отвъд… — Разбира се! Колко наивна беше! Като повечето цурани, тя смяташе, че всички народи лежат под крилото на империята, освен Изгубените земи на юг и турилците на изток. Попита тихо: — Има ли народ, който живее на изток от Турилската конфедерация?
Царицата отвърна мигновено:
— Наричат се чадана.
Едва способна да прикрие възбудата си, Мара прошепна:
— Хора ли са?
— Те са досущ като вас и турилците.
Мара погледна Люджан, който изглеждаше точно толкова изумен, колкото се чувстваше и тя. Колко провинциални бяха сънародниците й — да смятат себе си и империята си за центъра на всички светове. Цуранската философия по-лесно можеше да възприеме хора, живеещи на друг свят отвъд разлом, отколкото на други континенти в Келеуан.
— Какво лежи отвъд земите на чадана?
— Огромно водно пространство — отвърна царицата. — Солено като Кървавото море и е дом на егу.
Мара никога не беше виждала егу, гигантските същества, които обитаваха дълбините на океаните, но беше плавала и беше слушала моряшки разкази как отбивали нападенията на тези чудовища с копия, наострени на огън.
— Има ли земи отвъд тези океани?
— Много. И много народи — призна царицата. — Толкова много, колкото са земите и народите отвъд морето западно от нас.
Изумен до степен да забрави протокола, Люджан рискува с въпрос:
— Защо нашите хора не знаят за тях?
Мара бързо кимна в знак, че приема нетактичната намеса.
— Защо?
— Това е забранено.
