Спътник от много години, пълководец на армиите й и някогашен разбойник, Люджан не можа да прикрие широката си усмивка. Тук до него бе господарката, за която беше готов да умре без колебание, не просто заради честта и дълга, дължим на която и да е Управляваща лейди, но също тъй и от обич и гордост. Въпреки съкрушителната заплаха от страна на Събранието на магьосниците Мара показваше неуморимия дух, който бе пленил сърцето му от самото начало. Защото докато в тези лабиринти беше влязла уморена жена на средна възраст, от тях щеше да излезе дама със силна и подновена увереност на нивото на своята власт. Колкото и невероятно да беше, Мара беше надвила ограниченията на състоянието си: беше намерила ясен фокус и надежда там, където не съществуваха, открила беше изход от трудностите, за които културата й вярваше, че са непреодолими.
Много бяха цуранските управляващи лордове, които щяха да се пронижат с мечовете си в отчаяние при накърняването на честта, което лейди Акома бе принудена от Великите да преглътне. Покойният й враг Тасайо от Минванаби, някога най-могъщият човек в държавата, се бе самоубил, вместо да понесе срама. Не страх, а собствената й несломима воля бе обвързала Мара към живота.
Събранието, реши Люджан в миг на безочлива самоувереност, по-добре да си гледа своите интереси. Макар че как тази мъничка лейди можеше да намери начин да се противопостави на магия от такъв огромен мащаб, командвана от Черните халати, само боговете можеха да знаят.
Следобедната слънчева светлина падаше през параваните и шареше паркетния под, а лозниците акаси до градинската пътека изпълваха с аромата си стаята, която бе служила на Мара за кабинет в първоначалната къща на Акома. Изработеният от чо-джа часовник все така отмерваше часа с тих звън. Загладено беше с пластове восък петното до паравана, рендосано и поправено след деня, в който първият й съпруг бе нахлул вътре с подковани бойни сандали след лова на саркат. Загъмжаха и още по-стари спомени: за лорд Сезу, поставящ фамилния печат на документи, докато брат й Ланокота драскаше картинки с креда на пода до нозете на баща й. Мара си спомни как ги изтриваше с пухкавите си момичешки ръчички, целите покрити с бяла прах. Миризмата на креда и сега изпълваше ноздрите й също като в онези отдавна отминали дни. Но бебето до коляното й беше Касума. А момчето, което драскаше картинки, които само то можеше да разбере, на огладеното дърво — огнекоско от баща варварин. Нейни бяха ръцете, които топваха печата на Акома в мастилото, за да подпечатат последното писмо за деня. Кош затегнати с ленти свитъци до писалището й чакаше идването на бегача, който щеше да ги отнесе до гилдията за бързо разпращане.
Мара остави тежкия печат и прехвърли наум указанията си за Джикан, Инкомо и Кейоке, които щяха да се грижат за всичко по време на продължителното й отсъствие. Ириланди, вторият й Силов водач, в момента бе заминал при Шинцаваи, в подкрепа на Хокану, докато той консолидира властта си като Управляващ лорд. Имало беше дребни опити за нанасяне на щети от врагове и едно-две нарушения на съюзи, причинени от натиска на традиционалистки фракции. Хокану все още не беше изпратил официален отговор на поканата на императора да приеме имперския пост на баща си. В писмото си до Мара забавянето му беше уловка, предназначена да извади на светло неприятелски съперник.
Беше написал:
Първият съветник на баща ми Догонди е съкровище — дяволски умен и с чувство за хумор. Обича да унизява враговете ни, като ги кара да изглеждат глупаво. Вчера например ми каза: Убиеш ли човек, отстъпваш му чест в очите на боговете. Присмееш ли му се, го засрамваш.
При мисълта за тази истина Мара се усмихна. Но задоволството й помръкна, като се замисли за останалата част от писмото на съпруга си. Макар да беше под голямо напрежение и обект на ежедневни критики от ревнивите си братовчеди, все пак можеше да попита по-задълбочено как е дъщеря му. Това, че Мара обмисляше дълго и вероятно опасно пътуване, докато детето все още се нуждаеше от кърмачка, като че ли изобщо не го притесняваше.
Но пък, честно казано, Хокану не беше мъж, който ще се поддаде на тревогите си. Можеше да е ужасно притеснен, но да не иска да я натоварва. Мара можеше да прикрие пътуването си като поклонничество и враговете й традиционалиста можеше да се излъжат. Анасати можеше да преглътнат заблудата за няколко месеца, докато Първият съветник на Джиро разкрие истината, но Събранието на магьосниците бързо щеше да прозре хитрината, ако доловяха някаква причина да поставят мотивите й под въпрос. Мара затвори очи и избута кичур тъмна влажна коса от челото си. Изтласка от ума си кошмарния спомен за огнения дъжд, изсипал се над Имперската арена, когато Миламбер бе дал воля на гнева си.
Ако Черните халати решаха да я спрат, всичко щеше да е загубено в един разкъсващ, брутален миг. Не трябваше да им дава повод за подозрение, а това означаваше седмици грижливо планиране.
