Никой Черен халат не се съмняваше в способностите на маговете чо-джа. Расата им не можеше да лъже. Щом го заявяваха, значи разполагаха със средства да отблъснат най-опустошителните заклинания, които можеше да сътвори Събранието. Всеки кандидат за Събранието беше изучавал древните текстове. Всеки достигнал до майсторския халат разбираше смисъла на знаците по тялото на маговете чо-джа. Сложността на шарките им нарастваше с издигането им в майсторство. Двамата, съюзили се с лейди Мара, бяха стари и невъобразимо могъщи.
И все пак гневът на Черните халати не беше усмирен.
— Вие сте чужденци! — извика Севеан — Как смеете да защитавате обвинената с изкуствата си!?
— Чакайте. — Всички погледи се извърнаха към Мара, която пристъпи напред, налагайки дръзко властта си в новия ред, за чието постигане беше мечтала. Обшитият й със златни ширити служебен пояс я обявяваше за Имперски регент, макар все още да не беше провъзгласена официално. — Искам да направя предложение.
Мара зарови съмненията си дълбоко в сърцето си. Въпреки заявленията им маговете на Чака-а все пак бяха изчерпали силите си при защитата на голямата зала. След дълъг отдих навярно щяха да могат да я защитят, както дръзко бяха подвели Черните халати да повярват. Но както магията им се беше подобрила през столетията, така се бе подобрило и разбирането им за хората. Чо-джа хитро бяха изкривили истината, като бяха намекнали за нещо, в което Мара имаше всички основания да вярва: ако кошерът в Чака-а решеше да изпрати подкрепление в Кентосани, тя щеше да е защитена от Събранието до края на живота си.
Но засега привидността бе единственото, с което разполагаше срещу противниците си. Подлагането на изпитание на възможностите на двамата магове чо-джа щеше да е пагубно. Срещу ужасната смърт тя не разполагаше с никакви оръжия, освен думи, блъф и политиката на Великата игра. А Черните халати не бяха глупаци. Овладя се и заяви на Севеан:
— Маговете чо-джа са тук в името на справедливостта! За да се отмени потисничеството, наложено от нашите предци.
Мотеча размаха юмрук.
— Това е забранено! Всяка империя на чо-джа, която подкрепи бунт, е клетвонарушител! Договорът между расите ни се спазва от хиляди години!
— Хиляди години жестокост! — отвърна рязко Мара. — Вашето драгоценно Забранено! Отвратителното ви престъпление спрямо една цивилизация, която не е направила нищо повече от това да се съпротивлява на хищното завоевание на земите им! Пътувах до Турил. Видях как живеят чо-джа в Чака-а. Кой от вас може да каже същото, магьоснико? — Всички в залата забелязаха пропуска на почетното велики и много от лордовете ахнаха възхитени. Имперските бели стояха изпънати като мечове, а Джеиля и Джъстин плеснаха с ръце.
Жреците съхраниха строга официалност.
Мара продължи:
— С очите си видях красотата на градове, издигнати с чародейство, и света на тази велика култура, която живее в мир. Видях какво нашата прехвалена империя е отнела на чо-джа и съм решена да им го върна.
Хочопепа се покашля.
— Лейди Мара, имаше съюзници в редиците ни, поне до този момент. Но тази… мерзост… — посочи маговете чо-джа — ще ни обедини до един.
— Не сте ли вече обединени? — отвърна Мара със сарказъм. — Унищожението на носилката ми и на моите най-близки съратници не показа ли решението на Събранието да ме унищожи?
Някои от Черните халати се размърдаха смутено. На импулсивния акт на Тапек не се гледаше благосклонно. Но самото Събрание беше цуранско. Това, че един от тях беше опозорил поста си, не трябваше никога да бъде признато публично.
Мара присви очи.
— Колкото до мерзостта, това обвинение е лъжливо! Защо? — Жестът й обхвана крилатите същества от двете й страни. — Защото тези нежни създания, които не таят никакви лоши чувства към никого от вас въпреки вашия гнет над расата им, практикуват по-могъщи изкуства от вашите? — Гласът й спадна до обвинителен шепот: — Хочопепа, как може това да е мерзост към съюз на мъже, които убиват деца, родени със силата, защото са женски?
При това разкритие неколцина Черни халати ахнаха втрещени. Мотеча се обърна рязко и махна на един войник.
— Убий я! Заповядвам ти.
Силовият командир на Имперските бели до Мара викна:
— Ще посека първия войник или магьосник, който посегне на Добрата слуга. Животът и честта ми са вречени да защитавам Имперската фамилия. Пред боговете няма да отстъпя от първия си дълг.
Мотеча не извика, но от тялото му се излъчи сила, когато настоя:
— Стой настрана!
Имперският командир посрещна властния поглед на магьосника, без да трепне.
— Няма, велики. — И махна отсечено с ръка.
На подиума се струпаха още облечени в бяло воини. Бронята им можеше да е церемониална, но мечовете им бяха остри и блеснаха, щом ги извадиха с едно движение. Акани притича и спря единствения воин, тръгнал да се подчини на Мотеча от страх.
— Чакай.
Мотеча се нахвърли срещу колегата си все едно, че срещу него стоеше заклет смъртен враг.
— Опълчваш се на закона!?
