— Формите бяха спазени. Наследяването е установено. Джъстин от Акома е двайсет и вторият Небесна светлина и само боговете са негов съдник. Въздигането му на златния трон ще устои и храмовете ще отлъчат за ерес всеки, който дръзне да оспори това право. — Изгледа строго Мотеча и добави: — Дори ако този някой е Велик.
— Как смееш! — изръмжа Мотеча.
И тогава глас, който изстърга в ушите като болезнен вик, заяви:
— Не ни се противопоставяйте, магьосници.
Всички се извърнаха към най-старшата Сестра на Сиби. Никаква светлина нямаше да разкрие лицето й под качулката — твърдеше се, че Сестрите приемат смъртта в себе си, когато се присъединяват към ордена на своята богиня.
— Нима ще ни принудите да пратим нашите Луди танцьори във вашия град? — продължи тя.
Всички потръпнаха при споменаването на воините, които служеха на смъртта — дори само допирът им беше фатален.
Върховният жрец на Джастур удари по металната броня на гърдите си.
— А ще се изправите ли срещу моите воини жреци? Няма от какво да се боим толкова от магията ви, велики, щом нашият бог бъде призован като наш щит. Можете ли да се опълчите безнаказано на благословените ни бойни чукове, когато разбием стените на вашия град?
Мотеча се поколеба. Вярата, насадена от детството му, не бе напълно премахната от силата на властта му.
— Не оспорваме легитимността на император Джъстин — заяви той и с едва прикрито раздразнение направи дължимия поклон. После обаче се изправи и изпъна обвинително пръст към жената, която стоеше в подножието на подиума и чиито действия бяха надвили всякакви задръжки. — Лейди Мара от Акома — заговори твърдо, — ти пренебрегна традицията дотолкова, че действията ти са като воня в ноздрите на предците ни. Скри се зад своя пост, злоупотреби с общественото мнение и вся объркване в редиците на Събранието, и всичко това — за да нарушиш едикта срещу воденето на война с Анасати. Войските ти нападнаха на равнината Нашика и лорд Джиро умря от ръката на твоя съпруг. Обявявам те за виновна и като Велик на империята съм упълномощен да направя онова, което Събранието гласува за най-добро за държавата! Ние сме над Закона! Твоят син ще бъде император и дано да живее дълго и да управлява мъдро, но ти няма да си негов регент!
— И кого би назначил на мястото на Мара? — извика кисело Шимоне. — Някой от Омечан?
Коментарът му бе пренебрегнат. Мотеча вдигна ръка. Зелени енергии заискриха около юмрука му и той зареди заклинание.
Хочопепа и Щимоне потръпнаха, Акани бързо се отдръпна, а Фумита извика:
— Не!
Лейди Мара пребледня, но не побягна и дори не трепна. Светлините на усилващата се магия на Мотеча проблеснаха по лицето й и уловиха отразените в очите й искри. Тя промълви нещо на стоящите около нея.
Мотеча извика презрително:
— Молитвата няма да те спаси, Мара! Нито жреците, каквито и сили да са упражнили в пазенето на тази зала срещу нас! Само боговете могат да те спасят, но скоро ще се изправиш пред тях.
— Жреците не участваха в пазенето! — отвърна високо Мара. — Можеш да хвърлиш заклинанията си срещу мен, Мотеча, но чуй предупреждението ми. Никаква магия няма да нарани никого, най-малкото мен.
Лицето на Мотеча се изкриви от гняв. Мара дори не се страхуваше! Краят й щеше да е болезнен, закле се той, докато си поемаше дъх, за да изрече фразата, която щеше да освободи смъртната магия. Възмездието, което лейди Мара беше повече от заслужила, щеше да я изпепели на място.
Мара затвори очи.
— Не! — прокънтя глас, в който нямаше нищо човешко, и ледени тръпки полазиха по гърбовете на всички. От двете страни на Мара, невидими досега, както бяха присвити зад пищните одежди на жреците, се надигнаха две фигури: Телата им бяха нашарени с плетеници от багри. Двамата чо-джа изпънаха високо искрящите си криле. Пред великолепието им и най-пищното дворцово облекло изглеждаше жалко.
— Лейди Мара няма да пострада! Тя е под закрилата на маговете на Чака-а!
Осъзнал какво се е случило, Фумита възкликна:
— Забраненото! Дъще, какво си направила?
Мотеча стоеше замръзнал. Силите, които бе призовал, изпращяха и се разсипаха във въздуха — потресът бе нарушил съсредоточението му и заклинанието бе останало недовършено.
— Лейди Мара е невинна — заявиха маговете чо-джа в един глас. — Ваше собствено дело беше, магьосници, това, че древният договор бе нарушен, защото докато не унищожихте кошер, нашите царици в империята оставаха обвързани с него. Нито веднъж не бяха прилагани магически изкуства, нито беше оказана помощ на Мара, докато вие не нарушихте договора! Вината е ваша! Изкуствата на чо-джа защитиха тази зала. В земите извън границите на империята ви нашите изкуства се разраснаха и процъфтяха. В защита и съхранение не можете да се сравните с нас. Ако решим, можем да опазим лейди Мара от смъртните ви заклинания до края на живота й.
Черните халати се поколебаха. Никога в историята ненадарен с магията човек не беше дръзвал да се опълчи на Събранието и никога — с такова коварство. Мара беше подмамила самите магьосници да нарушат договора, сключен от предшествениците им.
