Погледът й бавно обходи лицата на присъстващите. Видя, че апелът й е трогнал някои. Мотеча и много други просто слушаха.
— Нашите управляващи лордове жадуват за власт заради чест, престиж, за самонаслаждение, без да мислят за страданието на поданиците си. Нашите благородни фамилии и кланове играят Играта на Съвета срещу залози, заради които безцелно се пролива кръв! Да ме убиете в името на правосъдието, преди синът ми да е достигнал пълнолетието си и да може да управлява без напътствието на регент, би означавало да осъдите отново държавата на застой и упадък. Нашата империя ще пропадне заради недостатъците ни. Това е цената на моята смърт, велики. Това е епитафията, която вашето правосъдие ще напише на бъдещето ни. Това е цената, която народът ни ще трябва да плати за вашата привилегия да действате над закона!
В залата се възцари тишина — всички размисляха над думите на Мара. Самата тя стоеше твърдо и неподвижно, но жреците зад нея се размърдаха и си зашепнаха. Гордостта я спря да се обърне и да ги погледне. Виждаше само загрижеността на лицето на Хокану. Не посмя обаче да го погледне в очите, защото знаеше, че ще изгуби самообладание, ще се прекърши и ще се разплаче пред всички.
Стоеше изправена като статуя: Слуга на империята и дъщеря на Акома, готова да посрещне съдбата си.
Магьосниците отново станаха неспокойни — въздействието на магията на чо-джа намаляваше.
— Тя вече прекали — промълви Шимоне. — Никакъв аргумент не може да я спаси, защото Събранието ни не е подчинено на никакъв закон. Това не трябва да се тълкува като привилегия. То е наше право!
Фумита извърна лице. Хочопепа изглеждаше притеснен. Севеан заговори:
— Ти ще умреш, лейди Мара. Отхвърли съюза на чо-джа от Чака-а, или те ще загинат с теб. Те не могат да те защитят. Когато те унищожим, жреците ще се върнат където им е мястото, в храмовете, и ще оставят политиката на други. — Посочи Върховния жрец на Джастур и Сестрите на Сиби и продължи: — Или нека да ни се опълчат, ако сметнат, че трябва. Все пак ги превъзхождаме в изкуствата си! Мощта ни разби преградите около тази зала! А може би чо-джа са се научили да лъжат в земите извън империята! Казвам, че се опитваш да ни подведеш, лейди Мара, и че нямаш никакви средства за самозащита.
За миг Мотеча се стъписа. След това изражението му се втвърди. Огледа магьосниците от Чака-а и видя, че не правят нищо в защита на лейди Мара. Присви очи, щом усети надигащата се сила на Севеан, отново вдигна високо ръце и отново магията му изригна в ярък блясък зелена светлина. Съсредоточи се и устните му замълвиха суровото заклинание.
Този път нищо нямаше да го спре — него и другите Велики — да порази Добрата слуга.
Жреците гледаха потресени. Хокану бе съкрушен, но не можеше да направи нищо.
Джъстин се взираше в майка си с широко отворени, твърди, лишени от всякакъв страх очи.
— Великите ще платят — закле се младият император. — Ако я убият, ще ги унищожа!
Джеиля се вкопчи в ръката му.
— Тихо! Ще те чуят!
Но Великите нямаха време да обръщат внимание на децата на троновете на властта. Като един се сбраха и вляха силите си в заклинанието на Мотеча. Само трима останаха настрана, докато заклинанието достигаше връхната си точка: посърналият Хочопепа, Шимоне, чието сурово лице беше помръкнало от жал, и Фумита, който не можеше напълно да скъса семейните си връзки и да участва в убийството снаха си.
Мара стоеше, без да трепне, на лъскавия каменен под пред имперския подиум. Маговете от Чака-а се бяха присвили от двете й страни. Зад нея стоеше Върховният жрец на Туракаму, сбръчкан и стар, но изправил рамене под тежките служебни одежди. Отпусна тънката си длан на рамото й като да утеши тази, която скоро щеше да поздрави божествения му господар, тъкмо когато Мотеча изпъна ръцете си напред.
Зелена светлина изригна с ослепителен блясък и взривът изтрещя във въздуха с такава сила, че благородниците най-отпред се свлякоха по очи на пода. Мара и жрецът зад нея се изгубиха в бушуващия зной на огъня на мага, от който камъкът почервеня и потече стопен. Една колона рухна като нажежена свещ, а мраморният под се нагъна и размекна на лава.
— Вижте цената на упорството срещу онези, що са над закона! — извика Мотеча, плесна с ръце и магията замря мигновено.
Светлината угасна. С подлютени и насълзени очи, зрителите видяха пред себе си кръг овъглен под. Въздухът над неимоверно нажежения камък трептеше и искреше.
Но там, където самите природни стихии бяха развихрили унищожителната си ярост, Господарката стоеше невредима. Одеждите й бяха непокътнати. Нито косъм от прическата й не се беше измъкнал. Двамата магове на Чака-а се покланяха почтително на жреца, който вече извисяваше треперлив глас в благодарствен химн към своя бог.
— Тя е жива! — извика потресено Мотеча. — Как е възможно това?
Жрецът на Туракаму прекъсна химна си, пристъпи напред и се усмихна търпеливо.
— Велики, вие може да твърдите, че сте над законите на смъртните. Но все пак сте подвластни на по-висшия небесен ред.
— Как… — промълви немощно Мара.
