— Нарушаваш традицията! — извика треперлив глас от задните скамейки. — Какво, ние да не сме старици да се врем където не ни е работа и да се унизяваме, като прибягваме до тайни изкуства, за да шпионираме? Да не би да надничаме в стаите за преобличане на дамите! — Мнението му бе споделено от няколко членове с побелели глави, които бързо станаха и напуснаха в знак на протест.
В отговор Тапек изрева:
— Това е етично противоречие! Какво направи лейди Мара от традицията? Тя дръзна да се меси където не й е работата, казвам аз! Нима ще чакаме и ще платим цената на нестабилността, която тя може да причини в бъдеще? Какви морални принципи ще я спрат? Не доказа ли тя липсата си на самообладание в това жалко нападение срещу лорд Джиро?
При тази предизвикателна забележка дори Шимоне изглеждаше притеснен.
— Тя изгуби дете при ужасна смърт! — намеси се той. — Тя е жена и човешко същество. Неизбежно е да има слабости.
Тапек вдигна ръце над главата си.
— Уместен аргумент, братко, но се безпокоя не заради слабостите на лейди Мара. Тя се издигна до зашеметяващи висини във всяко отношение. Влиянието й стана твърде голямо и силите й — твърде внушителни. Като Боен вожд на Хадама и Господарка на най-силния дом в империята, тя е над всички Управляващи лордове. А като Слуга на империята има опасно въздействие върху масите. Приемам аргумента, че тя е само една жена! И че на никой Управляващ лорд или лейди не трябва да се позволява да упражнява толкова голямо влияние в империята! Пледирам, че трябва да обуздаем крайностите й веднага, преди бедата да е станала неудържима.
Ходику, като Първи говорител, поглади брадичка при този обрат в разискването и в опит да потуши вълнението се обърна към Хочопепа.
— Имам въпрос към моя учен приятел. Хочопепа, какво съветваш да направим?
Хочопепа се облегна назад, положи всички усилия да изглежда небрежно безгрижен, като отпусна лакът на стойката зад себе си, и каза:
— Да правим? Ами, мисля, че е очевидно. Нищо не трябва да правим. Нека тези спорещи фракции си водят своята война. След като оскърбената им чест бъде удовлетворена с кръвопролитие, ще е съвсем лесна работа да съберем парчетата.
Прокънтяха гласове и още магьосници се надигнаха да искат думата.
— Няма да наложиш мнението си в това, Хочо — въздъхна Шимоне.
Дебелият магьосник опря брадичка на дланите си и на закръглените му бузи се появиха трапчинки.
— Разбира се, че няма — прошепна в отговор. — Но и не можех да позволя на това момченце с гореща глава да продължи безпрепятствено. — Бидейки извън закона, всеки Велик беше свободен да действа така, както намери за уместно. Всеки можеше по своя лична преценка да се намеси срещу Мара, ако сметнеше, че действието му е в интерес на империята. Като бе приел позицията на ненамеса в изказванията, Ходику беше превърнал решението във въпрос на кворумен консенсус. Щом съгласието станеше официално, никой член нямаше драговолно да се опълчи на окончателното решение. След като нямаше надежда за бързо разрешение, Хочопепа промени целта си към налагане на полагащата се процедура, която да доведе до умерена преценка. Дебелият магьосник оправи гънките на халата си и добави:
— Сега да стигнем до същината на проблема, като оставим тези горещи глави да се надвикват, докато пресипнат. Щом им свърши парата, ще им покажем единствения разумен избор и ще призовем за гласуване, като ги оставим да си мислят, че идеята е била всъщност тяхна. По-безопасно е Тапек и Мотеча да си въобразяват, че те водят Събранието към консенсус, отколкото да ги оставим да се въвлекат в достойни за съжаление действия.
Шимоне погледна кисело дебелия си приятел.
— Защо винаги търсиш решението на всичко чрез изтощителни сесии приказване!
— Имаш ли по-добра идея? — отвърна с укор Хочопепа.
— Не — сопна се Шимоне. Не искаше да се въвлича в повече приказки, затова отново насочи вниманието си към ораторския под, където първите от многото говорители напираха да продължат дебата.
Слънцето вече бе нагорещило голямата командна шатра. Полумракът вътре миришеше на тежки масла, с които кожата се поддържаше непромокаема, и на смазката, с която се поддържаха гъвкави каишките на бронята и ножниците. Не миришеше на масло за лампи, тъй като Господарката бе отказала светлина. Облечена в пищно украсена броня, увенчана с перата на клановия вожд на Хадама, Мара седеше на възглавнички от фина коприна. Платнищата на входа на шатрата бяха разтворени широко и утрото отвън очертаваше вцепенения й профил. Зад нея, с облечената му в тежка ръкавица ръка на рамото й, Хокану оглеждаше армията, строена в стегнати редици в широката долина долу.
Множеството чакащи воини изпълваше цялата долина: неизброими копия и шлемове в спретнати редове. Единственото видимо движение бе причинено от вятъра в перата на офицерите, в много още цветове, освен зеленото на Акома. Но тази неподвижност бе измамна. Всеки мъж от клана Хадама бе готов за атака в отговор на призива към доблест на Бойния им вожд.
