Зазвучаха тръби и забиха барабани, щом делегациите на Йонани и Хадама се разделиха, обърнаха се и тръгнаха обратно към редиците си. Барабанният ритъм се усили, а тръбите усилиха темпото. Люджан зае мястото си в центъра на бойния строй; Ириланди и Кенджи поеха в марш към десния и левия флангове, другите офицери заеха позиции пред войските си. Слънцето блестеше по лакираните щитове и копия и проблесна ослепително при движението на хилядите воини, вадещи мечовете от ножниците.
Знамената заплющяха от порива на вятъра, вимпелите се заизвиваха на пилоните; червени в чест на Смъртния бог Туракаму, чиято благословия щеше да се поиска за предстоящото клане. Жрец от ордена на Червения бог излезе на тясната ивица земя между армиите и зареди молитва. Усилващият се звук, докато гласовете на воините се присъединяваха, приличаше на тътен, предшестващ катаклизъм. До жреца застана друга фигура, загърната в черно Сестра на Сиби, Онази, която е смърт.
Присъствието на жрицата, почитаща по-голямата сестра на Туракаму, потвърждаваше, че много мъже са обречени да умрат този ден. Жрецът довърши заклинанието си и хвърли във въздуха шепа червени пера. Поклони се доземи, след което отдаде почит на жрицата на Богинята на смъртта.
След като религиозните представители се оттеглиха, воините извисиха гласовете си до викове. Проклятия и обиди разтърсиха утрото — мъжете ругаеха враговете си. Размениха се непростими думи, за да се потвърди готовността им за унищожителен двубой: да спечелят или да умрат, както диктуваше честта; да втвърдят волята си, за да не би някой войник да бъде изкусен да прояви страх. Цуранският кодекс на честта беше ненакърним: човек трябваше да заслужи живота си с победа или позорът му щеше да стигне отвъд Колелото на живота и да му донесе злочестие в следващия.
Мара наблюдаваше сцената безстрастно. Сърцето й се беше втвърдило. Този ден други майки щяха да научат какво е да плачат над телата на убити синове. Едва забеляза, когато пръстите на Хокану се отпуснаха на раменните плочи на бронята й.
Наследникът на Шинцаваи имаше право да стои настрана, защото нямаше кръвни връзки нито с Хадама, нито с Йонани, но като неин съпруг се чувстваше задължен да ръководи тази касапница. Сега, докато възбудата на воините се усилваше дотам, че кръвта да закипи, по-тъмната страна на естеството му чакаше с нетърпение зова за атака. Беше обичал Аяки като свой роден син и загубата му го тласкаше да сподели яростта на съпругата си. Логиката можеше да оправдава дома Анасати за наемането на убиеца тонг, но жаждата на възбудата му си оставаше неутолена. Дали Джиро беше виновен, или не, само кръв можеше да изкупи кръв.
Пратен от Люджан бегач пристигна в командирската шатра. Поклони се доземи и Господарката му махна с ръка.
— Господарке, командирите на Йонани са дали съгласие. Битката ще започне щом слънцето се вдигне на височина седем диаметъра над хоризонта.
Мара огледа преценяващо небето.
— Това означава, че сигналът за атака ще бъде даден след по-малко от половин час.
Кимна одобрително. И все пак забавянето бе по-дълго, отколкото желаеше: на Аяки не беше дадено такова отлагане.
Минутите затекоха бавно. Войниците продължаваха да крещят обиди, гласовете им вече бяха прегракнали. Слънцето стъпка по стъпка се вдигаше все по-високо и въздухът се нажежи. Нервите на всички бяха изопнати дотолкова, че допирът на кацнала муха бе достатъчен, за да взриви атмосферата на едва сдържана сила.
Нетърпението на Хокану нарастваше. Беше готов да извади меча и да види как острието пие кръв.
Най-сетне слънцето достигна отредената позиция. Кейоке си пое бързо дъх в унисон с вдигнатата ръка на Мара. Люджан, на полето, вдигна оголения си меч и тръбите изригнаха бойния си зов.
Хокану също беше извадил меча си. Битката можеше да свърши, без дори да се изправи срещу враг, защото мястото му беше до Мара. Воини Йонани никога нямаше да пробият почетната гвардия, обкръжаваща командната шатра, докато кланът Хадама не бъдеше унищожен, но все пак и той, и Сарик до него бяха готови.
Тръбите ехтяха сякаш цяла вечност. В далечината, в челото на армията, Люджан чакаше с високо вдигнатия си меч, блеснал като игла на слънчевата светлина. От другата страна на полето командващият офицер на Йонани бе заел същата поза. Когато оръжията на двамата мъже паднеха, два пороя крещящи войници щяха да се изсипят в тясната ивица поляна и хълмовете щяха да заехтят от трясъка на мечове и бойни викове.
Хокану вдиша бързо и замълви молитва за Люджан, защото храбрият Боен водач на Акома почти със сигурност щеше да умре. Натискът на войниците от двете страни правеше невъзможно някой от първите редици да оцелее в първоначалния сблъсък. Двете големи армии щяха да се впият една в друга като зъбите на два звяра и само воините от най-задните редици щяха да видят кой ще излезе победител.
Мигът на задържане свърши. Мъжете довършиха последните си безмълвни призиви към боговете за чест, победа и живот. След това мечът на Люджан се спусна рязко надолу.
