Но щом воините застъпваха напред и знамената се люшнаха, от ясното зелено небе изтрещя гръм.
Въздушният удар блъсна Мара и Хокану. Разлетяха се възглавници. Хокану се олюля, смъкна се на колене и прегърна Мара, за да я защити. Инкомо беше отхвърлен назад и халатът му заплющя като платна, а командната шатра запращя и се изду от вятъра. Кейоке също залитна назад и се блъсна в Сарик, който го хвана и едва не падна, щом патерицата го шибна през краката. Двамата съветници на Акома се вкопчиха един в друг, за да се задържат на крака, а в шатрата западаха маси и картите, описващи бойни тактики, се попиляха и се оплетоха в завесите към личните покои на Мара.
Във вихъра от прах над полето се възцари хаос. Знамена пращяха и плющяха, откъснали се от ръцете на знаменосците. От първите редици на двете армии се надигна вик, докато воините падаха на земята. Мечовете им се забиваха в пръст вместо в плът. Хвърлени в безредие от вихрушката, воините отзад се спъваха един в друг и също падаха, докато не остана нито един годен да влезе в бой.
В ивицата между войските се появиха няколко фигури в черно. Халатите им не се вееха, а висяха зловещо неподвижни. Свръхестествените ветрове затихнаха като по команда. Гневът преля в благоговение и воините от двете страни замигаха да махнат прахта от клепачите си. Видяха дошлите да се намесят Велики и макар оръжията да бяха в ръцете им и кръвожадната страст да нападнат все още да ги тласкаше, никой не се вдигна, нито посегна да нападне магьосниците, които стояха на равно разстояние между армиите. Съборените войници останаха проснати на земята, притиснали лица в тревата. Никаква заповед от господар или господарка не можеше да тласне никого от тях напред, защото да докоснеш Велик означаваше да си навлечеш пълно унищожение, като оскърбиш боговете.
Мара изгледа Черните халати, прекъснали отмъщението й, с враждебни очи. Каишките на бронята й изскърцаха, докато се изправяше. Стисна юмруци и зъби, после тихо промълви:
— Не.
Кичур коса се измъкна изпод шлема й, а перата й на Боен вожд затрепкаха, макар да нямаше никакъв вятър. Миг по-късно един Велик изникна от нищото пред шатрата. Халатът му сякаш бе ушит от самата нощ и макар да беше строен и млад, в очите му нямаше нищо младо. Таяха светлина, която сякаш изгаряше в контраст с тъмната му кожа и коса. Гласът му се оказа изненадващо дълбок:
— Мара, чуй нашата воля. Събранието забранява тази война!
Мара пребледня. Гняв я разтърси от това, че я възпрепятстват да изпълни призива си за кланова война. Никога не си беше представяла, че Събранието може да се намеси. Но беше толкова безсилна да възрази против този развой, колкото и бившият й враг Тасайо от Минванаби някога. Но да й се забрани традиционният начин да отмъсти за убийството на Аяки означаваше домът Акома да бъде лишен от чест. Да се оттегли без кръвопролитие от този сблъсък щеше да я опозори много повече от Анасати Синът й беше неотмъстеният. На лорд Джиро щеше да се даде победа. Щеше да спечели уважение за куража си, след като бе дошъл на полето готов да влезе в битка, за да защити честта си, но не сенките на неговия син или фамилните му предци щяха да бъдат унизени затова, че са лишени от кръвна цена за убийство. Като обвинител, който не е наложил претенцията си със силата на оръжието, Господарката на Акома щеше да бъде лишена в голяма степен от почитанието, дължимо за ранга й.
Най-сетне Мара успя да отвори уста.
— Принуждавате ме да опозоря честта си, велики.
Магьосникът пренебрегна думите й с високомерно спокойствие.
— Твоята чест или липса на чест не е моя грижа, Слуга. Събранието действа по своя воля и във всички случаи за Доброто на империята. Кланов конфликт между Хадама и Йонани ще отслаби държавата и ще остави страната уязвима за атака по границите ни. Ето защо ви се казва: никаква сила на Акома или на Анасати, или на техния клан или съюзници не може да излиза на полето, за да се противопостави на другата страна по този или който и да било повод. Забранено ти е да водиш война срещу лорд Джиро.
Мара не каза нищо. Преди време беше видяла как варварският Черен халат, Миламбер, беше разтворил небесата над Имперската арена. Развихрените сили в онзи ден бяха убили хора и бяха разтърсили земята, и бяха предизвикали огнен дъжд от облаците. Не беше чак толкова потънала в скръбта си, че да изгуби разума си и да забрави: магьосниците бяха върховната сила в империята.
Младият магьосник продължаваше да я гледа. Страните на Мара се изчервиха. Но тя беше цуранка. Всички се подчиняваха на Великите. Така че тя кимна сковано и промълви:
— Ваша воля, велики.
Поклонът й беше дълбок, макар и неохотен. След това тя се извърна към съветниците си:
— Заповед: оттегляне.
Нямаше никакъв избор. Макар да бе Управляваща господарка на най-великия дом в империята, дори Слуга на империята, можеше само да се поклони пред неизбежното и да се постарае никаква загуба на достойнство да не утежни наложения позор.
