Кейоке не изчакваше никого. Вече можеше да си позволи нетърпението, което бе потискал, докато командваше войската, тъй че закуца към заседателната зала. Като че ли облекчен от това, че старецът се махна, Аракаси се наведе, вдигна пеша на халата си и почеса забрала рана.
Люджан замислено поглади брадичка и подхвърли тактично:
— Би могъл първо да дойдеш в квартирата ми. Личният ми слуга е свикнал бързо да приготвя баня.
Аракаси въздъхна и призна:
— Трески.
Люджан едва ли щеше да получи повече обяснения, тъй че само предположи останалото.
— Раната е забрала. Което означава, че не е скорошна. Бягал си непрекъснато и не си имал време да ги вадиш.
Последва ново мълчание, което потвърди догадката на Люджан. Двамата с Аракаси се познаваха още отпреди домът Тускай да падне и години бяха живели заедно като сиви воини.
— Хайде — подкани го Люджан. — Ако седнеш в този вид пред лейди Мара, след това слугите ще трябва да изгорят възглавниците. Вониш, не, направо смърдиш.
— Можеш ли да ми намериш метална игла? — попита Аракаси.
Люджан се засмя.
— Случайно мога. Има едно момиче, шивачка, което ме харесва. Но ще си ми длъжник. Ако я помоля да ми заеме такова съкровище, ще ми иска много.
Аракаси знаеше, че всички слугинчета в домакинството доброволно ще изложат на риск следващото си положение на Колелото на живота заради целувките на Люджан, тъй че не се впечатли.
— Мога да се оправя и с някоя от камите си.
Явното му безразличие изнерви Люджан.
— Новината, която носиш, не е добра.
Аракаси го погледна. Светлината на лампата по-назад в коридора очерта измършавялото му лице.
— Мисля, че ще приема предложението ти за баня.
Люджан беше достатъчно благоразумен, за да не дразни повече приятеля си със забележката, че освен всичко друго явно не е ял, нито спал от седмица. Този път наблюдението щеше да съдържа повече истина, отколкото шега.
— Ще ти я намеря тази игла — подхвърли той и побърза да уталожи с хумор накърнената гордост на приятеля си: — Въпреки че със сигурност не ти трябва, щом си носиш ножовете. Едва ли часовоят ми разбра, че докато те държеше на върха на меча си, можеше да го убиеш и изкормиш, преди да успее да те одраска.
— Бива ме — съгласи се Аракаси. — Но днес май не съм толкова добър. — Пристъпи напред. Едва сега се видя, че едва се държи на крака. Възнагради стъписаното ахване на Люджан с откровено разочарованата си физиономия и добави: — Разчитам на честта ти да не позволиш да заспя във ваната ти.
— Да заспиш или да се удавиш? — пошегува се Люджан и бързо протегна ръка, за да го подкрепи. — Какво се е случило?
Но колкото и да подшиваше, не получи отговор, докато Главният шпионин не свърши банята и не отидоха на съвета.
Кейоке вече се бе настанил под жълтата, светлина на кръга светилници, скръстил сбръчканите си ръце върху патерицата на коленете си. Вестта за връщането на Аракаси беше препратена до кухните и се разбързаха слуги с подноси, отрупани с храна. Хокану седеше от дясната страна на Мара, на мястото, заемано обикновено от Първия съветник, а Сарик и Инкомо седяха срещу тях и тихо обсъждаха нещо. Джикан се беше свил зад внушителна купчина плочки за писане. До лактите му стояха кошове, натъпкани със свитъци, а лицето му изглеждаше измъчено.
Погледът на Аракаси бързо обходи събранието и той подхвърли сухо:
— Виждам, че търговията не върви добре в мое отсъствие.
При тези думи Джикан настръхна, което успешно отклони вниманието на всички от окаяното състояние на Главния шпионин.
— Не сме застрашени — побърза да се защити дребничкият хадонра. — Но няколко начинания на пазарите се объркаха. Господарката загуби съюзници сред търговците, които имат интереси и с Анасати. — И с видимо облекчение завърши: — Търговете с коприна не пострадаха.
— Все пак — намеси се Инкомо, без да го канят, — традиционалистите продължават да печелят влияние. Имперските бели на Ичиндар неведнъж трябваше да пролеят кръв, за да спрат безредици в Кентосани.
— Пазарите за храни на кейовете — потвърди кратко Анасати. — Чух. Императорът би сложил край на раздорите, ако може да създаде мъжки наследник.
Очите на всички се извърнаха към Господарката на Акома в очакване какво ще им каже.
Много отслабнала след смъртта на Аяки, тя все пак се държеше безупречно. Лицето й беше безукорно изгладено с грим. Очите й бяха съсредоточени и проницателни, а дланите й бяха отпуснати на скута.
— Аракаси е разкрил, че сме изправени пред нова заплаха. — Само гласът й издаде напрежението, което все още криеше зад цуранската фасада на сдържаност. Никога преди загубата на Аяки не беше говорила с такава остра и откровена омраза. — Моля всички да му окажете всякаква помощ, която поиска, без въпроси.
Люджан погледна кисело Аракаси.
