— До две години много от тези, които можем да смятаме за съюзници, ще са мъртви или обезчестени, и по-лошо, които са неутрални, може да бъдат убедени или тласнати от политически натиск към лагера на традиционалистите. Изтощената Имперска партия ще се противопостави, но без нас има огромна вероятност нов Военачалник да възстанови Съвета. Дойде ли такъв тъжен ден, мъжът, който ще носи мантията от бяло и златно, ще е Джиро от Анасати.
Аракаси потърка брадичка с кокалчетата на пръстите си.
— Значи според теб е възможно Събранието да се бърка в политиката заради свой собствени планове. Вярно е, че Черните халати винаги ревниво са пазили тайните си. Не познавам нито един човек, който да е влязъл в града им и да е говорил за преживяното. Лейди Мара, да се проникне в крепостта им е опасно и много трудно, ако не и направо невъзможно. Имат заклинания за истина, което прави невъзможно да бъде внедрен някой в редиците им. Чувал съм истории… въпреки че може да не съм първият Началник на шпиони, опитал се да проникне, но никой, който се изпречи на Велик с измама в сърцето си, не доживява до естествен край.
Мара стисна юмруци.
— Трябва да намерим начин да узнаем мотивите им. Нещо повече, трябва да открием начин да спрем намесата им или поне да спечелим ясно разграничаване на параметрите, които са ни поставили. Трябва да знаем колко можем да постигнем, без да предизвикаме гнева им. С времето може би ще се намери начин да преговаряме с тях.
Аракаси примирено се поклони, но умът му вече работеше в мащабите, които налагаше проблемът. Никога не беше очаквал да доживее до старческа възраст. Загадките, дори и опасните, бяха единствената наслада, от която разбираше, макар че тази, която му възлагаше Господарката, най-вероятно щеше да му донесе бърза смърт.
— Твоя воля, господарке. Ще започна веднага да пренасочвам интересите на агентите ни на североизток.
Преговарянето беше напразна надежда, която Аракаси отхвърли в самото начало. За да се пазари изобщо, човек трябва или да има сила да се наложи, или убедителна отплата, за да съблазни. Сила и популярност Мара имаше, но и той беше видял изявата на мощта на един-единствен магьосник, когато Имперските игри бяха прекъснати от Миламбер. Хилядите воини на Мара и тези на всичките й приятели и съюзници щяха да са нищо в сравнение с тайнствените сили, които владееше Събранието. А какво на света под небесата можеше да има човек, което някой Велик да може да желае и да не си го вземе, вместо да го измоли?
Смразен, Аракаси обмисли последната възможност за оказване на принуда: изнудването. Ако Събранието таеше някаква тайна, заради чието опазване бе готово да оказва услуги, нещо, заради което с готовност щеше да направи отстъпки, за да гарантира мълчанието на Мара… Самата идея беше чиста глупост. Великите бяха над всякакъв закон. Аракаси прецени, че най-вероятно, дори да извадеше достатъчно късмет, за да разкрие такава тайна, Черните халати просто щяха да си гарантират вечното мълчание на Мара, като я подложат на ужасна смърт.
Сарик, Люджан и Кейоке разбираха това, усети той, защото очите им се бяха впили много внимателно в него, докато той ставаше, за да се поклони и да напусне. Този път Мара дръзваше твърде много и всички те се бояха от изхода. Изстинал до дъното на душата си, Аракаси излезе. Нищо в поведението му не показа, че проклина жестоката съдба. Не само че трябваше да се отдръпне от нещо, което инстинктът му подсказваше, че е най-убийствената заплаха, грозила някога лейди Мара, но дори щеше да се наложи да изостави всякакво усилие да вземе противомерки. Цели сектори от огромната му мрежа трябваше да заспят, докато той се опитваше да разгадае енигма, която не се беше опитвал да разгадае никой.
Минаха две години.
Не последваха никакви нови опити за покушение над лейди Мара и макар всички да оставаха бдителни, усещането за непосредствена заплаха бе намаляло.
Толкова по-драгоценно беше спокойствието, загърнало къщата на имението, докато предутринната светлина обагряше спалнята. Натискът, причинен от наскорошния неблагоприятен развой в търговията, и търканията между политическите фракции носеха все повече напрежение за ресурсите на дома Акома.
Но сега навън шумоляха само стъпките на патрулите, а дневните пратеници все още не бяха пристигнали с вестите си. Птица от брега отправи зов към езерото. Хокану прегърна любимата си. Дланите му докоснаха гладката кожа над корема й и едва доловимата изпъкналост там го стресна. Изведнъж сутрините, в които се беше затваряла от него и дори от най-доверените си съветници, добиха смисъл. Очевидният извод бе последван от възбудено изчервяване. Хокану се усмихна и притисна лице в сладките вълни на косата й.
— Казаха ли ти акушерките дали новият наследник на Акома ще е момче или момиче?
Мара се изви в ръцете му, разширила очи от възмущение.
— Не съм ти казала, че съм бременна! Коя от слугините ми ме издаде?
Хокану не отвърна нищо. Само усмивката му се разшири.
Господарката посегна надолу, хвана китките му, стегнати около нея, и заключи:
