— Вече си й оцапал възглавниците; виждам — промърмори обидено. Кейоке изглеждаше леко раздразнен. Разкритието със закъснение показваше, че патрулът, най-накрая хванал дебнещия из коридорите шпионин, го беше направил едва след като той се беше срещнал с господарката, без да го засече. Забелязали задкулисната игра, но задължени от кодекса на поведение да я пренебрегнат, другите двама Съветници кимнаха в знак, че се подчиняват на желанието на господарката. Само Джикан се засуети, понеже знаеше какъв допълнителен хаос в хазната на Акома ще предизвика решението на Мара. Услугите на Аракаси струваха скъпо и това винаги караше хадонрата отчаяно да кърши ръце.
През отворените прозорци на голямата зала на Акома, всечена в склона на хълма, срещу който се издигаше къщата на имението лъхна вятър. Въпреки ярката светлина на лампите залата бе потънала в сумрак в най-отдалечените ъгли. Глобусите на чо-джа на стойките не светеха и ниският подиум, използван за неофициални заседания, оставаше единственият осветен остров. Присъстващите слуги чакаха на дискретно разстояние, готови да се отзоват, щом се окажат нужни, но достатъчно отдалечени, за да не чуват обсъждането. Мара продължи:
— Това, за което говорим тук, трябва да остане само в нашия кръг. — Обърна се към Аракаси. — Колко време ще трябва да заделиш за тази нова заплаха?
Аракаси вдигна ръце и оголи жълта подутина на едната си китка.
— Мога само да предполагам, господарке. Инстинктите ми подсказват, че организацията, на която се натъкнах, е базирана на изток от нас, вероятно в Онтосет. Оттам с Джамар и Равнинния град имаме рехави връзки, тъй като покриването им беше работа на един търговски представител. Враг, който е открил действията ни на запад, не би забелязал нищо, освен съвпадение в източната връзка. Все пак не знам къде са се издънили нещата. Следата може да е започнала от другаде.
Мара прехапа устна.
— Продължи.
— Направих малка проверка, преди да се върна в Сулан-Ку. — По-спокоен и хладнокръвен дори от Кейоке преди битка, Началникът на шпионите поясни: — На повърхността търговските ни интереси изглеждат незастрашени на запад и север. От скорошното си разширение, което за жалост трябваше да прекратя, беше на юг и изток. Неизвестният ни противник може да се е натъкнал на някоя операция, която тъкмо сме задействали. Или не. Не мога да кажа. Ефектът от работата му обаче бе усетен много ясно. Засякъл е някакъв аспект от куриерската ни система и от методите ни си е направил извода, че трябва да създаде мрежа, за да ни наблюдава. Поставил е наблюдатели, където биха могли да засекат някого и да ни проследят до властова позиция. От това заключавам, че врагът ни има своя система, с която да извлече полза от подобна възможност.
Хокану прегърна през кръста Мара, макар поведението ида не издаваше, че се нуждае от утеха.
— Как може да си сигурен?
— Защото аз щях да направя точно това — отвърна откровено Аракаси. — За малко щяха да ме заловят, а това не е лесно постижение. — Сухите му фрази издадоха липса на каквато и да било излишна самонадеяност, щом вдигна един пръст. — Притеснен съм, защото сме компрометирани. — Вдигна втори пръст и добави: — Облекчен съм, че успях да се измъкна чисто. Ако преследвачите ми изобщо бяха предположили кого са хванали натясно, щяха да предприемат изключителни мерки, за да успеят. Хитруванията щяха да бъдат изоставени в полза на успешното залавяне. Следователно трябва да са мислели, че са заклещили куриер или проверяващ. Самоличността ми на Началник на шпионите на Акома вероятно остава некомпрометирана.
Мара изправи рамене, взела внезапно решение.
— В такъв случай изглежда разумно да се освободиш от този проблем.
Аракаси едва не подскочи от изненада.
— Милейди?
Погрешно изтълкувала реакцията му като наранени чувства от това, че компетентността му се поставя под въпрос, Мара се постара да смекчи изявлението си.
— Твърде необходим си за друг проблем, който се нуждае от внимание. — Махна на Джикан да го освободи с думите; — Мисля, че проблемите с търговията може да почакат. — Докато дребният мъж се кланяше покорно и щракна с пръсти да повика секретарите си да му помогнат с табличките и свитъците, Мара заповяда на всички слуги да напуснат голямата зала. След като голямата двукрила врата се затвори и тя остана само с вътрешния си кръг съветници, каза: — Имам нещо друго за теб.
Аракаси отвърна откровено:
— Господарке, съществува голяма опасност. Всъщност опасявам се, че командващият тази вражеска шпионска мрежа може да се окаже най-опасният човек между живите.
Мара не издаде мислите си, а само му кимна да продължи.
— До този сблъсък проявявах суетата да се смятам за майстор в занаята си. — За първи път, откакто бе започнало обсъждането, Началникът на шпионите трябваше да помълчи, докато подбере думите си. — Този пробив в сигурността ни в никакъв случай не се дължи на небрежност. Хората ми в Онтосет действаха с безукорна дискретност. Поради това се боя, че врагът, срещу когото сме изправени, може да е по-добър от мен.
