— Болката ще мине бързо. Животът вече те напуска.
Издъхващият завъртя умолително очи и се взря в лицето му.
Пое си измъчен, болезнен дъх.
— Но… татко…
Обаджанът коленичи и отпусна боядисаната си в червено длан на челото на сина си.
— Ти почиташ фамилията си. Колос. Почиташ мен. — Изпотената плът под ръката му потръпна веднъж, още веднъж, и се отпусна. Разнесе се воня, щом вътрешните мускули се отпуснаха в смъртта. Обаджанът се изправи и въздъхна. — Освен това имам други синове.
Господарят на тонга Хамой даде знак и облечената му в черно охрана бързо и безшумно излезе от склада.
Сам сред труповете, обаджанът извади малък пергамент от робата си и го хвърли в краката на убития си син. Златната верижка на трупа щеше да привлече вниманието на плячкаджии. Труповете щяха да бъдат намерени и ограбени, а хартията щеше да изплува на повърхността при по-сетнешното разследване. Главатарят на тонга се обърна и излезе, а знакът в червено и оранжево на дома Анасати остана да лежи на окървавените дъски.
Първият пристъп дойде малко преди разсъмване и Мара тихичко изстена. Хокану до нея се стресна и се събуди. Ръцете му мигновено я обгърнаха загрижено.
— Боли ли?
Болката премина и Мара зачака. Не последва нищо.
Хокану гледаше жена си в предутринната сивота. Приглади разрошената й коса и усмивката, която я нямаше от толкова седмици, изви ъгълчетата на устните му.
— Пак ли рита?
Мара се усмихна.
— Да. Енергичен е. Няма търпение да излезе.
Хокану плъзна ръка по челото и страната й, след това я отпусна на рамото й. Намръщи се.
— Студена си.
Мара сви рамене.
— Да. Малко ми е студено.
Тревогата му се усили.
— Но сутринта е топла. — Пипна отново челото й. — И си потна.
— Няма нищо — бързо отвърна Мара. — Ще се оправя.
Затвори очи и се зачуди с безпокойство дали чуждите питиета, които беше опитала, не са причинили неразположението й.
Хокану долови колебанието й.
— Нека извикаме лечител да те прегледа.
Представата за натрапил се слуга в този първи миг на интимност, който бе споделила с Хокану от седмици, я подразни.
— Имала съм бебета и преди, съпруже — каза Мара и се постара да смекчи остротата в гласа си. — Нищо й няма.
Но на закуска нямаше никакъв апетит. Съзнавайки, че очите на Хокану не се откъсват от нея, поведе лек разговор и пренебрегна изгарящото жегване, което за миг премина като огън по крака й. Беше прищипала нерв от седенето, увери се тя настойчиво. Робът, който беше служил като дегустатор, изглеждаше напълно здрав, докато изнасяше подносите, а когато Джикан пристигна с плочките си, тя се зарови в търговските доклади, най-сетне благодарна, че неприятността със спазъма преди разсъмване като че ли беше прогонила отчуждението на Хокану. Беше наминал да я види два пъти — докато обличаше бронята си за сутрешното си упражнение с Люджан и още веднъж, когато се върна за банята си.
След три часа болката започна вече не на шега. Лечителите побързаха да прегледат господарката си, след като я отнесоха задъхана до леглото. Хокану остави недописано писмото до баща си и бързо притича при нея. Остана, сплел пръстите си с нейните, и запази безупречно самообладание, та тревогата му да не усили притеснението й. Но билковите отвари и разтривката не й донесоха облекчение. Тялото й се загърчи в спазми, плувнало в пот от болка. Лечителят пак опипа корема й и кимна мрачно на помощника си.
— Време ли е? — попита Хокану.
Получи безмълвно потвърждение: лечителят продължи прегледа, а помощникът се обърна рязко и прати бегача на Мара да доведе колкото може по-скоро акушерката.
— Но толкова рано? — попита Хокану. — Сигурни ли сте, че всичко е наред?
Лечителят го погледна раздразнено.
— Случва се, господарю. Сега, ако обичаш, остави съпругата си на родилните й мъки и повикай слугините й. Те знаят по-добре от теб какво й трябва. Ако не можеш да стоиш спокойно или да си намериш нещо, което да те разсее, може да идеш да наредиш да приготвят гореща вода.
Хокану пренебрегна заповедите на лечителя. Наведе се, целуна жена си по бузата и промълви в ухото й:
— Храбра моя, боговете със сигурност знаят колко те ценя. Те ще те опазят и ще облекчат болките ти, или небесата ще отговарят пред мен, ако се провалят. Майка ми казваше, че бебетата от кръвта на Шинцаваи много бързат да се родят. Това май не е по-различно. — Мара отвърна на добротата му, като стисна ръката му, преди слугите да издърпат пръстите му от нейните и по нареждане на лечителя да изведат консорта на Акома от собствените му покои.
Хокану не откъсна поглед от жена си до последния миг, преди да затворят параваните. След това, сам в коридора, помисли дали да не поръча да му донесат вино. Бързо се отказа, щом си спомни как Мара му беше казала, че грубият й първи съпруг се напил до безпаметност по повод раждането на Аяки. Накоя трябвало да удари няколко шамара на глупака, докато го отрезви достатъчно за щастливата новина, че има син.
