Надяваше се Добрият бог да му прости, че е пренебрегнал молитвата за преминаване, която портата трябваше да вдъхнови. Но не му беше останал дъх за молитва и знаеше, че ако спре, ще се просне на земята в не свяст. Капнал от умора, мина под арката и навлезе в перлените мъгли зад нея.
Конете усетиха засадата преди него.
Големият дорест скопец заора на място и изпръхтя, а кобилата се дръпна уплашено. При внезапното спиране Хокану залитна напред и изпъшка безпомощно. Но стрелата, пусната от крайпътния гъсталак, профуча на педя покрай него и изтрака безвредно в камъка.
Хокану мигновено сръга коня с лакът и той се завъртя като обезумял. Пръхтящата кобила заподскача на място, а конят изцвили и зарита. Хокану издърпа меча от ножницата на седлото и под прикритието на побеснелите животни се присви в свода на молитвената порта на Чочокан.
Не посмя да допусне, че дебнещият в засада е само един. Бързо се помоли на Добрия бог дано дебнещите го, които и да са, да не познават конете от варварския свят, защото двете животни бяха единственият му шанс да остане жив.
Все още вързани за повода, конете се замятаха пред арката, скопецът решен да се защити с хапане и ритници, а паникьосаната кобила се въртеше в кръг, дърпаше се и се вдигаше на задните си крака в опит да побегне. Хокану се надяваше, че никой убиец, роден на Келеуан, няма да рискува да скочи под тези тъпчещи и ритащи копита, за да нахлуе през портата и да го порази. Единственият избор за нападателите му беше да го заобиколят през входа от другата страна, а за слава на Чочокан отдавна мъртвият лорд на Минванаби, вдигнал този жертвен дар на бога, беше харчил с щедра ръка. Портата беше масивна, от камък и дърво, с коси опорни стени, за да крепят голямата й тежест. Имаше пищни ваяния, позлатени шпилове и множество вътрешни сводове, ниши и молитвени кътчета. Шестима стрелци можеше да се скрият вътре и сериозно да затруднят движението: несъмнено истинската причина зад посветителния жест на древния лорд.
В този момент Хокану можеше само да е благодарен за това неблагочестие, след като изостави прикритието на подплашените коне, закатери се по канелюрите и започна да се издърпва на ръце по една греда под тавана. Метна се над нея, пъхна се в една ниша с изрисувано на стената блажено лице и се присви. Огледа се и забеляза, че лицето над него е кухо. Задната страна беше направена като амбразура, с дупки, пробити през очите, от които скрит човек можеше да наблюдава всеки, който влиза в молитвената порта, идващ или заминаващ.
Ако не беше останал без дъх и изложен на смъртна опасност от убиец, Хокану щеше да се изсмее на глас. В империята дори в религията не оставаше извън Играта на Съвета. Явно предишните лордове на Минванаби бяха поставяли тук наблюдатели, за да известяват за пристигащи в имението, а също и да шпионират движението и търговията по пътя. Каквито и хитрини да се бяха разигравали от това място в миналото, Хокану се възползва от предимството. Докопа опорната греда, която крепеше маската в нишата й, издърпа се в кухия й гръб и погледна навън през очите-дупки. Конете продължаваха да се въртят на място, вече безнадеждно оплетени в повода. Изведнъж се обърнаха едновременно и загледаха напрегнато в нощта, с изпънати напред уши. Предупреден от конете, Хокану забеляза движение в сенките отвъд молитвената порта.
Видя облечени в черно фигури, разпръснати във ветрило. Тримата отпред носеха лъкове. Следваха ги други двама, като ариергард.
Кобилата дръпна нагоре главата си с такава сила, че юздата се скъса, и с пронизително цвилене затича по пътя. Страхът я подкара в пълен галоп и конският инстинкт я поведе обратно към дом и конюшня. Убийците в черно отскочиха от пътя й. По-мудният скопец гледаше, изпънал уши, после тръсна грива, потърка засърбялата го шия в ръката на една кариатида, притича настрани, наведе муцуна и започна да пасе крайпътната трева.
Черните фигури се шмугнаха в молитвената порта и Хокану потрепери. Жегна го отчаяние. Изтощените му от бягането дробове все още едва поемаха дъх, виеше му се свят. Изправен пред ужасно решение, той все пак предпочете да го открият и да се бие, вместо да припадне и да се остави враговете му да го хванат в безсъзнание.
Петимата нападатели явно го чуха, защото се вцепениха като кучета, на които са посочили дивеча, и се извърнаха към скривалището му. После двама метнаха лъковете си през раменете и започнаха да се катерят.
Хокану обърна меча си и го хвърли като копие. Оръжието порази единия мъж в гърлото, прониза надолу зад гръдната кост и през сърцето. Без дори да успее да изкрещи, мъжът тупна тежко на земята, при което конят се стресна, погледна нагоре и се премести до пилона отвъд портата.
Три стрели изсвистяха към скривалището на Хокану.
Едната изтътна в дърво, а другите две откъртиха парчета от ухото на маската и се забиха в дъските зад нея. Хокану измъкна ножа, който беше скрил в препаската си, издърпа се назад, толкова навътре в нишата, колкото можеше, пресегна се с лявата си ръка и изтръгна едната стрела от дървото.
