едно. Ала Себастиан бе нещо съвсем друго. Усещане за заплаха се излъчваше от него като
дим, виещ се над огън.
— Какво каза? — попита тя. — На италиански?
— Каза: „Не, тя ми е сестра” — обясни Джейс, но не й преведе въпроса на момичето.
— Често ли го прави? — попита Клеъри. Бяха стигнали до стаята на Джейс и стояха на прага
й. — Да води момичета?
Джейс докосна лицето й.
— Прави каквото си иска, а аз не му задавам въпроси. Ако му хрумне, може да доведе
двуметров розов заек по бикини и това пак няма да ми влиза в работата. Но ако се опитваш
да попиташ дали аз съм водил момичета тук, отговорът е „не”. Не искам друга, освен теб.
Клеъри не го бе попитала това, но все пак кимна, сякаш думите му й бяха вдъхнали
увереност.
— Не искам да се връщам на долния етаж.
— Тази вечер можеш да спиш в моята стая. — В мрака златните му очи сякаш грееха. — Или
пък в голямата спалня. Знаеш, че никога не бих те помолил…
— Искам да бъда с теб. — Поривистият й отговор учуди дори самата нея. Може би мисълта
да пренощува в стаята, където някога бе спал Валънтайн, която се бе надявал отново да
споделя с майка й, бе повече, отколкото й беше по силите да понесе. Или пък беше уморена
и през целия си живот само веднъж бе спала в едно легло с Джейс; тогава се бяха докосвали
единствено ръцете им, сякаш между тях лежеше гол меч.
— Дай ми минутка да оправя стаята. Доста е разхвърляно.
— Да, когато бях тук по-рано, май забелязах една прашинка на перваза. Най-добре веднага
се залавяй за работа.
Джейс подръпна кичур от косата й и го остави да се плъзне между пръстите му.
— Не че се опитвам да навредя на собствените си интереси, но имаш ли нужда от нещо, с
което да спиш? Пижама или…
Клеъри се замисли за пълния с дрехи гардероб в голямата спалня. Щеше да й се наложи да
свикне с идеята, така че най-добре да започнеше веднага.
— Ще си взема нощница.
Разбира се, каза си тя няколко секунди по-късно, застанала над отвореното чекмедже,
нощниците, които мъжете купуват за жените в живота си, невинаги са такива, каквито тя би
купила за себе си. Обикновено Клеъри спеше по потник и къси панталонки, ала всичко тук
беше копринено, дантелено и миниатюрно, понякога — и трите наведнъж. Най-сетне си
избра светлозелена копринена нощничка, която стигаше до средата на бедрата й. Спомни си
лакираните в червено нокти на момичето на долния етаж, онова, което бе сложило ръка
върху гърдите на Себастиан. Нейните собствени нокти бяха изгризани, а тези на краката й
никога не бяха виждали нещо повече от мъничко безцветен лак. Неволно се запита какво ли
би било да прилича малко повече на Изабел — толкова уверена в женската си сила, че да я
използва като оръжие, вместо да я гледа озадачено, сякаш й бяха поднесли подарък за
освещаване на нова къща, а тя нямаше представа къде да го сложи.
Докосна златния пръстен за късмет и се върна в стаята на Джейс. Той седеше на леглото,
само по черно долнище на пижама и четеше книга на светлината от нощната лампа. За миг
Клеъри остана загледана в него. Виждаше изящната игра на мускулите под кожата му, когато
отгръщаше страниците… както и знака на Лилит точно над сърцето му. Не приличаше на
черната плетеница на останалите знаци по тялото му — този беше сребристо— червен, като
живак, оросен с кръв. Изглеждаше не на място върху Джейс.
Вратата се затвори с изщракване зад нея и Джейс вдигна поглед. Пред очите на Клеъри
лицето му се промени. Тя може и да не бе във възторг от нощницата, но същото определено
не важеше за него. От изражението му по кожата й пробяга тръпка.
— Студено ли ти е? — Той отметна завивките и Клеъри пропълзя под тях, а Джейс хвърли
книгата на нощното шкафче и също се пъхна под одеялото; двамата се обърнаха с лице един
към друг.
В лодката се бяха целували цели часове (или поне така им се бе сторило), но това беше
различно. Тогава бяха на обществено място, под погледа на града и звездите. Ала ето че сега
изведнъж бяха само те двамата под одеялото, толкова близо, че дъхът и топлината на телата
им се смесваха. Нямаше кой да ги види или спре, нямаше и причина да спират. Когато
Джейс се пресегна и сложи ръка на бузата й, Клеъри имаше чувството, че тътенът на кръвта
в ушите й ще я оглуши.
Очите им бяха така близо, че тя виждаше как в ирисите му злато се смесва с още по-тъмно
злато, като опалова мозайка. Толкова дълго й бе студено, а сега имаше чувството, че
едновременно гори и се стопява, сякаш се сливаше с него… а те почти не се докосваха.
Откри, че очите й търсят местата, където той бе най-уязвим — слепоочията му, очите, пулса
в основата на шията… копнееше да го целуне там, да усети ритъма на сърцето му с устните
си.
Дясната му ръка, покрита с белези, се плъзна по бузата й, по рамото, по тялото — една дълга
милувка, която спря върху бедрото й. Клеъри разбра защо мъжете толкова харесват
копринено бельо — нямаше никаква съпротива, беше като да прокараш ръка по стъкло.
— Кажи ми какво искаш. — Шепотът му не можеше да скрие внезапно одрезгавелия му глас.
— Просто да ме прегърнеш. Да ме държиш в прегръдките си, докато спя. Точно сега това е
единственото, което искам.
